Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Тоалетни принадлежности, кърпа, нощници, пантофи. Да, и халат. Случайно да знаете каква кърпа трябва да взема — малка, средна или голяма?
— Каквато и да е — заяви авторитетно жената. — Сега в болниците няма нищо, всичко е дефицитно. Добре че поне не искат чаршафи. Вземи една малка за ръце и една голяма за баня.
— Ами средна?
— Няма нужда от средна, там и бездруго ще й дадат. Искам да ти кажа още нещо за халата. На закачалката зад вратата виси един халат на Клава, но не го вземай, защото е стар и е скъсан. Наскоро тя си купи нов, занеси й него, та да не се черви, иначе ще кажат, че е някоя просякиня.
— Добре, точно така ще направя — отвърна Зарубин с благодарност. — А случайно да знаете къде е новият й халат?
— Как да не знам! Аз знам всичко за Клава — обяви гордо приятелката й. — Новият е сгънат под дивана.
— Под дивана ли? — изненада се оперативният работник.
— Ами да. Вдигни дивана, под него има ракла за дрехи. В нея са всичките й нови неща. Намери халата, той е един такъв розов и красив, като на кралица е. Ей, да не те домързи, направи каквото ти казвам, защото ще ида да видя Клава в болницата и ще проверя. Ако нещо не е както трябва, ще напиша жалба срещу теб. Къде я закараха?
Сергей продиктува адреса на болницата и се сбогува. Добре че тази дама се обади толкова навреме, защото и през ум не би му минало да търси дрехи под дивана. Щеше да намери стария скъсан халат на закачалката зад вратата и да й го занесе в болницата. И наистина щеше да опозори Клавдия Никифоровна.
Той вдигна с лекота долната част на дивана, застана на колене и започна внимателно да разглежда съдържанието на раклата. Жената, която се обади, не го излъга — тук имаше само нови неща, а някои дори още не бяха разопаковани. Ето нещо яркорозово, явно това е халатът, който търсеше. Сергей дръпна за крайчето пакета, сложен на дъното на раклата, но не успя да удържи останалите неща и заедно с този пакет на пода се изсипаха и други вещи. Той остави халата настрани и започна да прибира обратно нещата. И изведнъж видя една снимка, която се изплъзна отнякъде. Отначало дори не разбра какво представлява и машинално я мушна обратно в раклата. Но след това я извади отново и я доближи до очите си.
„Имам халюцинации — помисли си той. — Как е попаднало това тук?“ Сергей примижа за миг, отвори очи и погледна снимката. На нея се виждаше привлекателен мъж на около четирийсет и пет години, с тъмна коса и гъсти, сключени на носа вежди. От фотографията го гледаше Георгий Николаевич Дударев в целия си блясък.
ГЛАВА 10
Зарубин седна на стола, сложи снимката пред себе си и се вторачи в нея, подпрял брадичка върху дланите си. Това се казва номер! И какво да прави сега с тази снимка? Да я вземе и да я занесе на следователя ли? Първо, нито един съд нямаше да признае такова доказателство, независимо какво е то, тъй като не се знаеше къде и при какви обстоятелства е била намерена снимката. Нямаше нито поемни лица, нито поне някакви свидетели, които биха могли да потвърдят, че Зарубин наистина е намерил снимката точно тук, а не я е подхвърлил на нещастната болна старица. Казано на служебен език, тя не беше иззета по законен начин и не можеше да има никаква тежест в наказателния процес. Дали да не помоли Гмиря да дойде и да направи обиск тук? Но той нямаше да дойде. И не защото не би повярвал на Сергей, а защото, за да се направи обиск, трябваше заповед от прокурора, а той какво може да каже на този прокурор? Какви сериозни причини съществуваха, за да причислят болната старица към заподозрените в неизвестно какво? Нямаше такива причини. Те щяха да се появят едва след като снимката бъде намерена по официален път. Разбира се, всеки следовател можеше да извърши обиск и без заповед, но само в екстрени ситуации, а тук такава очевидно не съществуваше. Екстрен случай беше например, когато престъпникът изчезва от местопрестъплението и влиза в някакво жилище, а служителите на милицията, които го преследват, виждат с очите си къде е влязъл. Тогава те можеха да направят обиск и без заповед на прокурора.
Имаше и трети вариант и щеше да се наложи да прибегне точно към него, тъй като и бездруго нямаше друг изход.
Сергей дръпна телефона към себе си и набра номера на Гмиря.
— Борис Виталевич, разпитайте ме в качеството на свидетел — каза той с посърнал глас.
— Така, започва се — проточи недоволно Гмиря. — Какво е станало?
— Аз съм в жилището на Клавдия Никифоровна. И тук намерих нещо любопитно.