Призрачна музика

— Ами нали ви казах вече, за пръв път го видях преди около три седмици, а сетне го видях още два пъти, да речем, седмица по-късно. Звънеше на вратата на Костя. Видях го през шпионката.

— По какви признаци го разпознавате?

— Как по какви — по лицето! — учуди се старицата. — Запомних физиономията му.

— Това не е достатъчно. Трябва да ни посочите онези черти от лицето му или други признаци, по които разпознавате този човек.

— Познах го по белега — каза нервно тя. — А освен това и по веждите. Те са много гъсти и са сключени на носа му. И има белег на бузата под ухото, един такъв продълговат.

— Добре, Клавдия Никифоровна, благодаря ви. Подпишете протокола и сте свободна.

Възрастната жена се приближи до бюрото на следователя с вдървени крака и се наведе над протокола. В този момент Дударев направи крачка напред и се вкопчи в ръката й.

— Дърта лъжкиня! — разкрещя се той. — Мръсница! Защо лъжеш? Къде си ме виждала? При кой Костя? Ще те убия, ще те убия с голи ръце!

Физиономията му беше страховита, лицето му се разкриви от злоба и ярост, а очите му мятаха искри. Още една секунда — и той със сигурност щеше да заблъска възрастната жена. Сграбчиха го и го завлякоха в другия ъгъл на стаята.

— Дударев, вие сам подписахте заповедта си за задържане — каза Гмиря, без да вдига глава от протокола. — Не мога да оставя на свобода човек, който не се владее и може да извърши какво ли не. Подпишете, Клавдия Никифоровна.

Химикалката падна от ръцете й, Клавдия Никифоровна започна да си поема мъчително въздух, лицето й почервеня и тя се стовари на пода като чувал с картофи.

— Изведете външните лица — изкомандва бързо Гмиря, — извикайте лекар. Не пускайте Дударев.

След четирийсет минути натовариха Клавдия Никифоровна на носилка в линейката на Бърза помощ и я откараха в болницата.

— Нека някой да отиде у тях и да й донесе тоалетни принадлежности, две нощници, кърпи, халат и пантофи — помоли лекарят.

Стиснал в ръка чантата на свидетелката, Гмиря се приближи до носилката.

— Нали чухте какво каза докторът?

Тя кимна лекичко — просто нямаше сили да направи нещо повече.

— Искате ли някой да отиде у вас и да ви донесе всичко необходимо?

Тя отново кимна едва забележимо.

— Ключовете от апартамента в чантата ви ли са? Мога ли да ги взема?

След като получи безмълвно разрешение, Гмиря извади ключовете от чантата и я сложи на носилката до свидетелката.

— Ама че е смахнат този Дударев — каза той на Сергей Зарубин, загледан след отдалечаващата се линейка. — Изплаши старицата до смърт. Изобщо не може да се владее. Ето ключовете, иди у тях и вземи каквото трябва. А пък аз ще се заема с Дударев, сега вече няма да се измъкне.