Незаключената врата

— Че какво толкова? — Настя сви рамене и бавно извади цигара от кутията. — Защо това предположение те хвърля в такъв ужас? Нали не ти предлагам версия, че с летяща чиния са долетели зелени човечета, убили са шофьора и са отвлекли Яна. Зелени човечета няма, доколкото ми е известно, във всеки случай аз не съм ги виждала с очите си. А всичко останало спокойно може да се е случило.

— Но защо?! Аска, можеш да ме убиеш, но аз не разбирам какъв интерес може да е имала Яна да участва в убийството на Тимур и в собственото си отвличане. Къде е мотивът? Каква е целта?

— Откъде да знам? Но ако ние с теб не знаем нещо, това в никакъв случай не означава, че такова нещо няма. Просто ние с теб малко сме мислили в това направление и лошо сме търсили. Серьожа Зарубин, между другото, изрови най-малко два случая, когато Тимур е карал актьор на снимки и по пътя е качвал Яна. С други думи, по пътя от снимачната площадка до хотела, където живее актьорът, той я е свалял от колата, а после я е вземал. Според пресмятанията на Серьожа, тя е имала поне час и половина свободно неконтролируемо време. А като се има предвид, че и двете пътувания са се случили следобед, когато по пътищата има ужасни задръствания, това време може да се увеличи до два часа. Юраша, допивай си кафето по-бързо, време е да тръгваме. В десет часа трябва да докладвам на Афоня за публикациите на Нилски.

Настя започна да се изнервя, струваше й се, че непременно ще закъснеят за работа и тя ще трябва да слуша от новия началник нелицеприятни забележки по свой адрес, докато Коротков беше началствено спокоен и през целия път я поучаваше, че не трябва да се притеснява. Съветите му не й въздействаха и Настя дълбоко в душата си разбираше причината за своята нервност. Днес й предстои за пръв път след онзи разговор да се срещне лице в лице с Афанасиев. Думите, които бе казала на началника в сряда, в момента на произнасянето им изглеждаха уместни и правилни, но сега, след като бяха минали трийсет и шест часа, Настя сериозно се съмняваше, че е постъпила разумно. А по-точно, все повече и повече се убеждаваше, че непростимо е излязла от релси и е направила глупост. Защото й предстои дълго да работи с този човек — по всяка вероятност не един ден и дори не един месец. Защо направи това? Да, на младини той не се гнусеше от спекулата, доставяше по някакви свои канали различни дефицитни стоки и ги продаваше на своите състуденти с огромна печалба за себе си. А в онези години, края на седемдесетте и началото на осемдесетте, за това се полагаше наказателна отговорност. Е, и какво? Разбира се, противно беше, би могъл да не печели луди пари за сметка на своите събратя, бедните студенти, би могъл да прояви милосърдие. Но днес отношението към спекулантите от миналото е съвсем друго, днес се смята, че тогавашните спекуланти са изпълнявали полезна функция, като са позволявали на населението да се адаптира и да оцелее в условията на тотален дефицит. Така че излиза, че презираният някога Афоня всъщност е бил полезно същество, благодарение на което самата Настя пушеше леки цигари с понижено съдържание на катрани (което е по-малко вредно за здравето) и пиеше кафе, от което не оставаше кисел привкус в устата и не я болеше стомахът. Ами че тя всъщност би трябвало да му благодари, а не да се прави на важна и да се опитва да му боде очите с миналото му. А дето като студент в университета Афоня не блестеше нито с интелект, нито с трудолюбие, нито с дисциплинираност, това не й дава никакво право да го смята за професионално непълноценен, защото, както правилно забеляза Коротков, за двайсет години много неща се променят и липсата на съответното образование прекрасно се компенсира от дългогодишния опит и навици. То, че е така, така е, разбира се, но нима това му дава право да не обича подполковник Каменская само защото тя е жена? Нима това му дава право да я обвинява в нехайство, да я упреква, че вместо да работи, тя седи с часове във фризьорския салон? И кой е казал, че тя трябва да търпи това мълчаливо, да си държи езика зад зъбите и да преглъща обидите, с които Афоня редовно я тормози?