Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Не работите за заплата, значи — с усмивка се намеси и Антон. — А от какво живеете? Ама седнете, Ева, защо вечно стоите права.
— Не, благодаря — отрицателно завъртя глава момичето, — това е лош тон, така казва Лев Алексеевич.
— И все пак, относно заплатата…
— Защо все за пари говорите! — с досада тръсна глава Ева. — Парите ми стигат, моите родители ми дават за всичко, което ми трябва.
По принцип това е що-годе ясно, помисли си Настя. Лев Алексеевич Богомолов живее повече от скромно в смисъл на жилищни условия, харчи всички свои доходи, за да изглежда сносно. И хубавата брюнетка Ева е част от имиджа му, визитна картичка, именно такава, каквато трябва да има един заможен и преуспял мъж. Хора, които се стремят към най-добри резултати, вземат за секретарки опитни жени на средна възраст, които в известни моменти могат фактически да заменят самия ръководител и да не допуснат усложнения в работата, докато други, които държат преди всичко да правят добро впечатление, слагат в приемните си ей такива „визитни картички“. С една дума, всичко се подрежда в една цялостна картина и не противоречи на онова, което вече им е известно за Богомолов: не умее да реши умно нито един делови въпрос, но пък по всякакъв начин демонстрира властовите си пълномощия. Избирал е момичето по външните данни и си е давал сметка, че такава хубавица трябва да се удържа с нещо, но с какво? Не и със заплатата на секретарка в театър. Значи, с привилегии, тоест — с отстъпки, разрешения, меко отношение, прощаване на грешки и недисциплинираност. Вярно, има още един стар изпитан метод, но… някак не й се вярваше. Твърде открито е момичето, каквото мисли, това говори.
— А как си намерихте това място? — попита Настя.
— Татко ме доведе — сви Ева крехките си изящни раменца. — С Лев Алексеевич се познават от сто години. Точно това ми каза татко: „При Лев Алексеевич ще бъдеш като риба във вода, хем и ще те наглежда. Имай предвид, Лев Алексеевич няма да ти позволи да вършиш глупости, веднага ще науча“.
Тя се разсмя открито и звънливо.
— Тук съм като в затвор, крачка вляво, крачка вдясно се смята за бягство. Не мога дори да флиртувам с някого, всички знаят, че Лев Алексеевич и татко са приятели, а целият театър се страхува от Лев Алексеевич.
Значи, старият изпитан метод не е бил използван в случая, констатира Настя. Добре, да преминем към основния въпрос.
— Ева, спомнете си кой през последния месец е идвал при Лев Алексеевич. И изобщо, какви посетители идват при него?
— Ами какви — сбърчи момичето гладкото си порцеланово челце, — най-различни. Идват за рекламата, журналисти, телевизионери, спонсори, понякога и писатели, носят ръкописи, но аз веднага ги пращам при Иля Фадеевич, макар че има едни нахални, дето не искат да отиват при драматурга, а искат непременно да покажат писанията си на самия Богомолов. Често опитват да се вмъкнат актьори.
— Ваши ли? — уточни Настя. — От „Нова Москва“?
— Не, нашите не идват при Лев Алексеевич, без да са повикани специално, това не е прието. Ако имат въпроси към ръководството, отиват направо при Владимир Игоревич — подозрително се промени гласът на Ева, в него се появи нещо възторжено, — а Владимир Игоревич сам решава проблемите. На Лев Алексеевич не му е до това.
— Не му е до това ли? — присви очи Настя. — Аз пък мислех, че в театъра няма хора по-важни от актьорите. Честно да си призная, не разбирам как на един художествен ръководител може да „не му е до това“, когато го е потърсил актьор.
— Недейте така. Лев Алексеевич е лицето на нашия театър, той трябва да го представя пред външния свят, и то достойно. Например журналистите, телевизията, спонсорите, рекламата — това е негова работа. А с актьорите се занимават завеждащата трупата и Владимир Игоревич.
— Добре, а какви други хора са идвали?
— Съпругата на Лев Алексеевич, Лена.
— Тя често ли идва?
— Различно, нали развежда театрални групи, така че често не е в Москва. Иначе е свой човек в театъра, тук всички я познават. Идва и дъщеря му, много неприятна, за такива мадами татко казва, че са от протестното течение.
Настя погледна смаяно момичето. Подобни наукообразни думи никак не подхождаха на вече създалия се образ на глупавичка инфантилна дъщеря на богати родители.