Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Саша, може и да решиш, че е от старческа слабост, но ще ти кажа какво си мисля. По-рано, при еднопартийната система, беше по-лесно да се работи. Всичко се виждаше и с невъоръжено око. Ясно беше кой е насреща ни и защо. Сега направо ми се вие свят. Преди благополучието на всички чиновници, в това число и на нашите, зависеше от партията. И толкова — целите бяха набелязани, задачите ясни. Сега при нас е като в Турция, средновековната имам предвид. Всеки се благоустроява посвоему. Кой чрез политиката, кой по роднински, а други са на изхранване от мафията. От такива като нас с теб и преди искаха да се отърват, а пък сега още повече. Разбираш ли, иде ми да махна с ръка на всичко. Развива се следствието, разкриват се машинациите на властниците. И какво? Тези материали после не влизат в открит съд, не! Те служат за тояга в политическата борба. След което ти сам, без да искаш, се оказваш на страната на една или друга групировка, макар да ти се е струвало, че си единствено на страната на закона. Знаеш ли, Саша, понякога си мислех да те сложа на мястото на Шелковников, той вече е корумпиран до ушите. Но после започнах да разбирам, че не бива да го правя заради самия теб.
Злото, което залива страната, е толкова огромно, че няма да издържиш, няма да понесеш собственото си безсилие. При това, когото не успеят да купят, го очистват. А ти имаш да отгледаш дъщеря…
Обаждам се, колкото да разсея безизходността на този монолог:
— Що не се върнеш обратно в градската прокуратура, Константин Дмитриевич? И за да не ни е скучно, ще върнем от пенсия Александра Ивановна и Мойсеев, и ще си ловим тихичко бандитите.
Меркулов тъжно се усмихна:
— Не мисля, че в столичната прокуратура ще ни е много спокойно. Виж, ако наистина търсиш спокойна работа, то трябва да е някъде в отдалечените райони на Вологда, че и никаква зона да няма наблизо. Там е хубаво — убийствата са само битови, от пиянство по големите пролетарски празници. А корупцията е такава домашна, тиха… Извъртят си скришом по една виличка, а в почивните дни на лов с районната номенклатура, на риба, на плаж в гората с цицорести активистки от младежкия съюз…
— Рай! — не издържах аз. — Ама ти си направо сладострастник, Костя!
— Да бе, на куково лято! — отби атаката Меркулов и като въздъхна, добави: — Но ако говорим сериозно, не ми се отваря такъв вариант. Първо, защото у нас няма начин да те понижат без позор. Второ, длъжността ми, да я вземат дяволите! Знаеш, че назрява конфликт с Чечня. Никак не съм уверен, че ще мине без кръв. Още повече че военните пробутват на президента малка победоносна война на Кавказ. Нали се сещаш, по аналогия с операция „Пустинна буря“…
— За какво говориш?
— Работата не е на майтап, Саша. Горе, както е обичайно, мненията за Чечня са противоположни, но тези разминавания няма да облекчат нашата работа. А генералният прокурор ми постави лично поръчение — да следя в нашите доблестни редици да не се образуват коалиции, за да стоят всички на стража на реда и закона. Така и си стоят, кой както умее…
— Костя, а делото с американеца, което ми пробута, има ли отношение към това, за което говориш?
— Страхувам се, че да. Слава Грязнов хвана ли Бодила?
Погледнах часовника си:
— Ако съдя по времето, би трябвало. Той във всички случаи ще се обади или ще дойде.
— Тоя американец не ми дава мира. Официално Щатите засега не реагират по никакъв начин на изявленията на Москва и Чечня. Какъв дявол го е понесъл към Чечня? Ако е била секретна мисия, защо е взел със себе си служител от разузнаването? Толкова въпроси, а той взе, че умря. Впрочем какви са ти впечатленията от срещата с Андриевски?
— Как да ти кажа… Държа се естествено, не лъжеше на едро, а това, че отначало искаше да премълчи за момичетата, е разбираемо. Затова пък после ни насочи към Мешчерякова.
— Макар че малко закъсня. А какво става с второто момиче? Как се казваше? Дина май.
— Дина Венгерова. Засега още не сме я намерили. Хората на Грязнов я търсят в туристическите агенции. Съдържателят на бардака каза, че след като го напуснала, е започнала да работи там. Имам версия защо не можем да я открием…
— Казвай!
— Идвайки от публичен дом в повече или по-малко прилична фирма, е напълно възможно тя да си е сменила името. За всеки случай.
— Може. И как ще я намерим сега?