Момиче за шпионина

— Умря?! — възкликнах.

Слава скъпернически кратко ни разказа как е минала операцията по залавянето на Петров-Бодила и какво е успял да разкаже престъпникът по пътя към болницата.

Меркулов отиде в стаята за отдих, разположена зад широкото му служебно бюро, помота се там, звънтейки с посудата, предупреди секретарката да не го безпокоят и ни кимна:

— Елате, тук ще си пошепнем!

В стаята за отдих имаше всичко необходимо за такова помещение, но без излишества: диван, две кресла, телевизор на шкафче, масичка и хладилник в ъгъла.

На масичката вече стояха кристални чашки, запотена бутилка водка и някакво непретенциозно мезе.

Седнахме около масичката, Костя бързо наля чашките:

— Е, хайде да удавим стреса!

Удавихме го.

Слава не си взе мезе, само седеше прегърбен и унил, после помоли:

— Костя, може ли една без ред?

— Давай!

Грязнов я изпи и като че ли малко се отпусна. Разположи се по-удобно на креслото, охлаби вратовръзката си и каза с мъка, която е известна само на човек, работил в нашата следствена система:

— Най-гадното е, че загина подполковникът! Сега ще започне циркът. Ще назначат служебно разследване и тути-фрути… Накратко, допълнителен материал в папката с компромати на Савченко.

— Не преживявай! — казвам му. — Помниш ли как ти пеехме някога: „Капитан, капитан, никогда ты не будеш майором“10. А все пак стана!

— Не се боя от това! Вече дори подсъзнателно се хващам, че си търся работа, премервам я — ще ми пасне ли или не. Така че вътрешно съм готов за промяна на съдбата. Само трябва да успея да свърша още нещо…

— Какво?

— Да засека гнидата. Не си ли разказвал на Костя за моя сейф? — попита ме Слава.

— Не, не успях.

— Тогава аз ще му разкажа…

Слава разправи историята на нашите нещастия с чантата на Скворцов и завърши със следните думи:

— Вие както искате, но аз съм убеден — при нас в управлението, а може и по-близо в следствения отдел, някой ме бройка. Даже към телефона ми са се прикачили.

— Е, чак пък, не може да бъде! Защо им е да те подслушват?

— А да ми бъркат в сейфа защо им е?

— Не знам…

— Затова и ти казвам. Сам отсъди, ще ти го докажа със свеж пример. Днешното залавяне на Бодила. Къде и кога ще ходя да го ловя, освен мен никой не знаеше. И милиционерския взвод, и момчетата от спецчастите взех от Балашиха. Всички знаят, че си ме включил в следствената група за американеца. Решиха, че пак съм ударил кьоравото, защото съм твой човек, и вдигнаха ръце от мен: къде и защо ходя, не ги интересува. Засега. Преди да тръгна, ти се обадих и ти казах какво съм успял да измъкна от Лешояда.

— Май че си прав — принуден бях да се съглася под тежестта на фактите. — Костя, ти нали ми сватосваше един контраразузнавач за партньор?

— Е, и?

— Не ми каза защо, но аз съм досетлив. Контраразузнаването би трябвало да се интересува от това следствие, все пак убит е чужденец. Още повече, не е дошъл от Брайтън Бийч11.