Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Мда, има известна ценност като абстрактно утешение.
Слава Грязнов гледаше разфокусирано, съчетанието от опиянение и умора го приспиваше. Вече няколко пъти клюмна, после самоконтролът му се включи, нашият майор тръсна глава и каза:
— Саша, да си ходим вкъщи, а? Аз имам утре разбор на операцията, сигурно и теб те чака някаква служебна мръсотия. А Костя е държавен мъж. Трябва му тишина.
— Не, Слава, не ми пречите, даже напротив. Тук по цял ден е такова пренатоварване, че си успокоявам душата, като поседя с вас.
— Дано — казах, докато ставах от креслото. — Но сега наистина трябва да вървим.
Костя излезе да ни изпрати в коридора и ми каза на сбогуване:
— Ще направя каквото мога, за да ти осигуря най-добри условия за следствените действия. А утре ще потърся в архива дела, където биха могли да фигурират Руслан, Гена и компанията им. Струва ми се, че преди година и половина, две имаше нещо такова — и беше свързано точно с ресторант „Лозана“.
— Добре, до утре.
На улицата под студения и влажен вятър Слава, макар и да не изтрезня, все пак малко се поободри, спря да се прозява и изведнъж предложи:
— Хайде да наминем при Семьон!
— Сега, посред нощ?
Опитвах се да разубедя Слава, не защото не ми се искаше да прескочим до стария експерт криминолог Мойсеев, с когото бяхме работили заедно повече от десет години. С него винаги беше интересно. Безпокоеше ме, че Семьон Семьонович щеше да сложи нещо на масата, а на Грязнов само това му трябваше. Но не можех да го отклоня, за което не се паникьосвах особено — не е лесно да събориш Слава с водка. Друга работа е, че на сутринта щеше да му е трудно, а пък утре главата му трябваше да е свежа. Реших, че ще успея да прошепна на стареца да намери най-малката бутилчица в своя килер, и тръгнахме.
Позвънихме на старателно тапицираната с изкуствена кожа врата.
Семьон Семьонович отвори, без да поглежда в шпионката и без да пита кой е, И веднага се усмихна.
Въпреки това аз уточних:
— Може ли?
— Разбира се.
— Да нямаш клиенти, Семьонич? — попита Слава. — Че ще нахлуе сега едно пияно и мръсно ченге — има да си смяташ после загубите.
— Ще представя сметката пред началника на градското управление. Влизайте де!
Докато Слава се събличаше в коридора, а после дълго ми ръцете си в банята, защото на гости при заместник генералния прокурор вземаше подпийнал шпротите с ръка, — докато се привеждаше в приличен вид, аз все пак успях да предупредя домакина за позволените за вечерта дози. Семьон Семьонович послушно кимна и отиде да шета из кухнята.
Когато Слава излезе от банята, Мойсеев викна откъм кухнята:
— Момчета, слагайте масата в хола!
Но ние се спогледахме и в индианска нишка се източихме през тясното коридорче в кухничката:
— Хайде да седнем тук, а, Семьон Семьонович! Така ще ни е по-добре. Майната им на холовете! Никога не съм се чувствал удобно в тях!
На печката картофите вряха в тенджера, на масата имаше пушена риба, краставички, шунка. А венец на всичко бе тумбеста гарафа с вместимост не по-малко от седемстотин грама.
Погледнах Мойсеев с ням укор, а той каза:
— Стига, Саша! С добро мезе на трима души това е нищо. А за капак ще си сварим кафе и всичко ще е наред.
Нямаше как, трябваше да се примиря.
И ние пак хванахме чашите. Колкото и добър приятел да беше Костя Меркулов, но тук, в тясната кухничка, питието ни се услаждаше повече, отколкото в нафуканото здание на прокуратурата.
— Как върви работата ви, Семьон Семьонович? Как сте със здравето? — попита Слава, докато звучно отхапваше една краставичка.
— Работата ми е като на Гобсек12, ако се съди по мащабите, а виж, богатство от моите дребни хонорари засега не натрупах. А здравето какво — скърцам по малко. Уж нищо ми няма, даже мога и да си пийвам на ниво средна възраст. Само кракът често ме върти. От овехтялост и от времето. По-рано, когато времето се променяше в съответствие с лунните фази, беше по-леко.
Сега и природата като хората съвсем се побърка — случва се по два пъти на ден ситуацията да не съвпада с прогнозата на синоптиците. Започнах да куцам по-силно. Не забелязахте ли?
— Забелязахме, разбира се — казах бързо. — Затова и питаме.
12
Герой на Балзак. — Б.пр.