Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Меркулов тъжно се усмихна:
— Съгласен съм, че те може да провеждат собствено разследване, дори съм уверен в това. Но, честна дума, не знам.
— Виж за какво те питам. Може би е станало така. Момчетата си правят свое разследване, знаят, че не споделяме информацията си с тях много охотно. И за да не се унижават с молби и да са в течение на разследването, са ти сложили „буболечка“ в телефона.
Слава помълча, съпоставяйки моята версия със собствените си съображения. После поклати глава:
— Не пасва, Саша. Ако ме цеди контраразузнаването, защо им е да убиват Бодила? В краен случай, за да ми натрият носа, можеха да го хванат първи, преди нас…
— А ако не са успели?
— Не знам. Ако е така, защо е трябвало да преобличат човек в спецназовските партакеши и да му дават автомат в ръцете?
— Саша, по този съмнителен въпрос съм на страната на Слава — каза Меркулов. — Бодила не би могъл да е агент на контраразузнаването — твърде позната и съмнителна фигура е. Възможно е чеченската групировка да има свое човече в градското управление на милицията. Информатор. А Бодила, ако беше се поразговорил, би могъл много да разкаже! Не искам да ви разстройвам, но съм осемдесет процента сигурен, че Керуд някак си е завързан в чеченския възел… Ама че каламбур измислих! Напих ли се, или какво? Та значи, защо те увещавам, Саша, да оставиш гордостта настрана и да поработиш с контраразузнавачите? Защото те отдавна седят в Чечня, а там е като в тенджера под налягане без изпускателен клапан, всеки момент ще гръмне! И съм убеден, че пътешествието на американеца в Кавказ е имало някакви тайни цели, макар попътно и съвсем легално и старателно да се е занимавал с миротворчество. Би било интересно да се намери краят на кълбото и да се издърпа отговорът на такъв въпрос: защо Керуд е пътувал с Андриевски? Това открито следене ли е било, или нещо друго? Впрочем знаете ли, че в службата си Юрий Владимирович има здрав гръб и го чака кариера?
— И какъв му е гърбът?
— Андриевски е зет на заместник-началника на Службата за външно разузнаване.
2.
Седяхме при Костя Меркулов още около час. При което ние, прокурорите, пиехме чай, а ченгето Грязнов наблягаше на водката. Не го притеснявахме — Слава имаше кучешки, рядко тежък и гаден ден. В такива случаи даже японците повече наблягат на сакето, отколкото на чая, пък какво остава за големия и силен славянин.
Костя ме уговаряше да се отнеса спокойно към това, че в работата ми пак се набъркваше „Лубянка“, макар и в новия й вече вид.
— Сега ти е по-лесно — разясняваше ми Костя. — Те вече не са щит и меч на партията, не стоят над обществото като ордена на Игнаций Лойола, бащата на йезуитите. Сега са подотчетни на държавната власт и на нас…
— Какво ме кандърдисваш като дете! Знам, че са подотчетни, знам също, че ще се противят и ще крият нещата до последно. Имат си такъв табиет. Както казват нашите клиенти от тия, по-простите, до гушата са в лайната. Дай по-добре да обсъдим Юра Андриевски. Щом е от толкова голямо добрутро, ако не е пълен глупак, би трябвало да е момче за особени и деликатни задачи при своя тъст. Може и едно от поръченията да е било съпровождането на Керуд в Кавказ.
— Напълно възможно — съгласи се Костя. — Но съдейки по това, което ми разказа за него, и отчитайки семейното му, така да се каже, положение, подозирам, че направо нищо няма да получим от него. А той знае нещо, и то много важно. И да ти кажа, на мен самия ми хрумна неотдавна: тъкмо след пътуването на Керуд в Чеченската република генерал Дудаев започна да поставя въпросите пред Москва ребром. Може да е просто съвпадение и честно казано, моля се, да е случайно. Но ако не е?
— Добър човек си ти, Костя! — шеговито, но и с известна досада казвам. — Уж ме утешаваш и ободряваш, а никак не ми става леко.
— Какво да се прави, Саша, това е нашето тегло.
— Разбирам… Само че как да работиш в страна, където всеки, разбираш ли — всеки, освен шепа благодушни идиоти, се стреми да заобиколи закона и да намаже шепата от този бардак?!
— Надявам се, че си ме включил в шепата благодушни идиоти?
— Един от първите.
— Нямам какво да те посъветвам, Саша, особено що се отнася до практическата полза. Дори да ти кажа някоя душеспасителна мисъл, то и тя ще е крадена. Е, поне оттам не е грях да се краде — от Библията. А в нея е казано: когато е трудно, дръж се за товара, който носиш.