Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Привет… началник… Виждаш ли, става по моята…
— Кое е станало по твоята, Константин?
— Не ме… не ме застреляхте в мазето… А ти и зелена боя ми беше приготвил… да ми намажеш челото, а?
— Не е моя работа да произнасям присъди. И в теб стреляха не нашите хора, а по-вероятно вашите, твоите съучастници, за да не пропееш, когато пак влезеш в килията.
— Не ти… вярвам… Никога не съм ви вярвал…
— Твоя работа.
— Ще ми дадеш ли вода?
— Малко може.
Когато Петров жадно преглътна няколко глътки и изтощен се отпусна на шинела, Слава каза:
— Константин, ти ни познаваш добре. Ние не бихме стреляли по заложниците, нали? Още повече че отзад те прикриваше подполковникът, кой от нашите би се осмелил да стреля? Своите те очистиха, Костя! От кого, мислиш, разбрахме къде се криеш?
Петров подъвка устните си, мъчително се намръщи, преглътна и попита:
— Кой ме е изпял… ще кажеш ли?
— Защо? Скоро няма да можеш да си върнеш. Ако изобщо имаш тая възможност.
— Няма да имам, началник… то е ясно… но поне ми кажи, от оня свят да го прокълна…
— Ще ти кажа само, че е един от мургавите ти приятели, но не е Исмат.
— Знам… Исмат отиде в Чечня. Той не би могъл да стреля в мен… На газават замина.
— Къде? — попита сержантът.
— Газават — свещена война на мюсюлманите против неверниците — бързо му обясни Грязнов.
— Против кого? — Ама че бавен реотан — ядосано си помисли Слава и отсече: — Срещу нас!
Видимо на Петров му олекна. Той не само не губеше повече съзнание, но и се заслушваше в разговора на Грязнов със сержанта. При последните думи на майора той се усмихна:
— Правилно казваш, началник… Чечня скоро ще воюва срещу нас.
— Че за какво им е? Това е самоубийство!
— Ами ако им е кеф! Помни ми думата, Грязнов…
— Какво им липсва?
— Генералът иска сам да управлява Чечня… без Москва… Майоре, а ти откъде знаеш за Исмат?
— Защото ти се води и волвото на Минското шосе!
— Ааа… браво! Засякъл си ме значи… Искаш ли да ти разправя каквото знам? Можеш да не отговаряш… Знам, че искаш… Работата ти е такава… кучешка… Чуйте, дали няма да се намери малко водка, а… поне глътчица?
Алкохол не се намери.
Петров въздъхна и каза:
— След като драснах от вас… се криех в Грозни. Работех като охрана на голям човек. Руслан го казват… Даваше го много твърдо в Москва… издъни се, полежа малко в затвора, както се полага, откупи се после… и също се покри в родината… Много богат човек, почти като Дудаев… И беше срещу политиката на генерала. Казваше, че за нашата работа ни трябва за съсед Русия, но без граници… Руслан имаше добър план… как да разкара генерала… без шум и дандания… Тогава дойде оня американец, започна да дрънка разни глупости за независимост… като Остап Бендер — Западът ще ни помогне. Руслан го прати към трите букви — Петров с плашещо бълбукане се разсмя. — САЩ се наричат… А на следващия ден Руслан изчезна. Накратко, отвлякоха го направо от спалнята му, после намериха дупка под килима на пода, а бодигардът изчезна… На нас с Исмат ни дадоха една бала пари и заповядаха да очистим американеца, само че не на чеченска територия… Технологията няма да ти обяснявам, ще потрябва пак на други…
Петров замълча уморено и затвори очи.
Слава засега не се натискаше с въпроси. Първо трябваше да смели току-що получената информация. Ако Петров не бълнува и не лъже с някаква определена цел, може да се говори вече не само кой е убит и от кого, но и защо. Излиза, че убийството е политическо, а не обикновен банален грабеж. Тогава каква роля играеше в цялата тази история служителят от външното разузнаване Андриевски? Чечня все още е руска република, та ако някой ще следи някого там, то това са контраразузнавачите…
А. Б. Турецки
1.
Зад прозореца синее здрачът.
Седнал съм в кабинета на Константин Меркулов и пия чай. Стопанинът на кабинета седи до мен и смуче бонбон. Работата през последните години доста поизмъчи моя наставник и приятел. Не съм много сигурен, че ще изкара до пенсия, а той направо е убеден, че сладкото безделие му е писано само при инвалидност. То пък една сладост в безделието!
Ако търсим професионални аналогии, приличаме на двама печени касоразбивачи, които дълго са се потили над някакъв суперсейф, накрая са го отворили, а вътре — голям гумен кукиш.