Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Всъщност, ако се гледа философски на нещата, трябва да се радвам, което и правя, доколкото мога. За разлика от вас, младежите, вече съм в пенсия и главата ме боли само когато съм препил… Какви проблеми може да има един старец, освен стола и склерозата. По-добре разкажете за ватите успехи! Намерихте ли кой е бъркал в сейфа на Слава?
— Не го открихме, но явно е вътрешен гад! — отвърна Слава и разправи за нещастията си от последните дни.
— Може и да е свой, но няма да се учудя и ако е външен — замислено каза Семьон Семьонович. — Доколкото разбрах, последният ви случай е свързан с Чеченската република. Да ви кажа, там са се сплели интересите не само на престъпните групировки, но и на силовите министерства и правителствените групировки…
— А всичко това е мафията — отрони Слава.
— Възможно е — не започна да спори Мойсеев. — Аз сега съм частно лице, не нося пагони, затова клиентите не се стесняват особено от мен. Идват най-различни хора, главно, разбира се, да молят за проверка на документи и ценности. Един млад човек идва не често, но редовно, носи долари в банкови опаковки не от нашата страна. За разлика от повечето не е алчен. За да проверя дали банкнотите са истински, ми дава пет процента от общата сума.
— Бива си го клиента! А сумите големи ли са?
Слава попита и сръчно ни наля по още една чашка.
— Сумите, Слава, са добри — от три до пет хиляди…
— Можеш да се издигнеш с този клиент, Семьонич — оцени Грязнов.
— Ако, разбира се, клиента не го затворят скоро — казвам.
Мойсеев ме гледа с печална усмивка:
— Вие ме познавате доста години, Саша. Винаги съм бил за тържеството на закона, но колко дела сме имали с вас, когато на съд отиваха само дребните риби, а тузовете изчезваха или излизаха сухи от водата. Аз имам набито око. Моят клиент номер едно има маниери не на престъпник, а на военен аристократ. Висок, спортен тип, елегантен, умее да лъже убедително. Тези дни беше при мен и този път донесе парите не на пачки, явно са били в нечий портфейл. Беше угрижен. Каза, че в Кремъл всички са се побъркали, всеки ден се очаква в Чечня да бъдат въведени части на руската армия. А това значи гражданска война!
— Преди се наричаше усмиряване — въздишам аз.
Грязнов попита:
— Можеш ли да ни кажеш фамилията на интересния клиент, Семьон Семьонович?
— Не мога, Слава, не питам за фамилиите, не търгувам с крадено…
— Е, аз не за това, Семьонич!
— Така да е, но те не са твои клиенти, Слава. Не са джебчии, касоразбивачи или сутеньори. Тях и преди беше трудно да ги арестуват, а сега пък съвсем.
— Как са синовете, Семьон Семьонович? — питам, за да отклоня разговора от болната и неприятна тема.
Близнаците Миша и Гриша, синовете на Мойсеев, скоро след шантавата история с ГКПЧ13 през август 1991 година заминаха за Израел. Тогава Семьон Семьонович преживяваше силно, защото ръководството на Московската градска прокуратура даде на неустойчивия идеологически криминален експерт да разбере ясно, че ще го изгонят от партията, ако Гришка и Мишка се запътят все пак към обетованата земя. Но всяко зло за добро. Стана пучът и в резултат на това Комунистическата партия престана да бъде ръководеща и направляваща сила на нашето общество.
— Саша, вие нали помните, те винаги са били потайни, аз сигурно последен от всички роднини разбрах за тяхното заминаване. Там не живеят по-добре, пишат лаконично: работят, дали са им жилища, оженили са се…
— Моите поздравления!
— Ха, поздравявате ме! И за какво? Дрипльовци, оженили се в един и същи ден, а аз какво разбрах от тази сватба? При това са взели бивши московчанки, представяте ли си! За какво им трябваше да заминат през девет земи в десета? Да си намерят жени от квартал Черьомушки?
Разбирах, че Семьон Семьонович се възмущава наужким, на шега, за да не урочаса относителното благополучие на синовете си. Всъщност се радваше за тях.
Преди да се сбогуваме, поддавайки се на внезапен импулс, извадих от джоба си едно от ксерокопията на писмото, открито от Олег Величко в шинела на мъртвия полковник Скворцов.
— Семьон Семьонович, я погледнете тази шифровка!
Мойсеев взе от мен белия лист и го приближи до очите си.
— Не прилича на шифровка — заключи той.
— И въпреки това е открито в джоба на полковник от Главното разузнавателно управление. Ако не ви затруднява, поразнищете го в свободното си време!
13
Държавен комитет по извънредното положение — ръководният орган на неуспелият опит за преврат през 1991 г. (виж романа „Кутията на Пандора“, „Атика“, 1992 г.). — Б.ред.