Среднощният диамант [bg]

Едва не се впуснах в спор с него за определението „приемлив“, но една друга дума ме накара да застана нащрек:

— На практика имат шанс? В сравнение с какво друго?

— Наказаните с принудителен труд, разбира се.

— Какви са те?

— Ами, подобни са. Те също са обвързани с определен господар и договор за работа, но го правят, защото излежават присъда за някакво престъпление — дребно престъпление. Нещо от рода на кражба, не убийство. Това наказание е по-полезно, отколкото да затвориш някого под ключ. Разбира се, не им се плаща като на слугите.

Намръщих се:

— Тогава как спечелват свободата си?

— Като влагат времето си, а това зависи от продължителността на договора им. Съдията постановява периода от време, когато присъдата на престъпника бъде произнесена в съда.

— Има ли стандарти или правила? Или всичко зависи само от съдията?

— Има насоки — каза той и намигна. — В крайна сметка обаче съдията решава колко време трябва да служат — и на кого да служат. Хората, които искат престъпници, осъдени на принудителен труд, или слуги, могат да подадат молба до съда, за да получат такива.

Обземаше ме все по-силно стъписване:

— Мога просто да поискат работник, на когото не се налага да плащат? Сигурно има голямо търсене.

— О, има. По-голямо търсене, отколкото налични затворници всъщност. — Усмихваше се твърде много предвид факта, че темата не изглеждаше толкова весела. Имаше златен зъб, който не бях забелязала по-рано.

— И казахте, че съдиите решават кой да получи тези работници?

— Да, въз основа на това кого смятаме за най-подходящ. Заинтересованите молители правят и невъзможното, за да се срещнат със съдиите и да изложат причините, поради които се нуждаят от работници, какъв вид работници, за колко време. Такива неща. И действаме нататък в зависимост от степента на мотивацията им.

— Степента на мотивацията им… — Отново забелязах златния зъб, както и цялостната му външност. Кадифено сако. Сапфирена брошка. Един съдия можеше да печели достатъчно, за да си позволи момиче от Бляскавия двор, но този съдия беше особено заможен. — Хората ви дават подкупи, ако им позволите да наемат престъпници, наказани с принудителен труд.

— Предпочитам да мисля за това като за стимули, не като за подкупи. — Не изглеждаше ни най-малко засрамен. — Всъщност няма нищо лошо в това. Допълнителният труд подобрява нашето общество. Една продължителна присъда държи тези елементи далече от улиците. А ако си докарвам малко страничен доход? Е, това ми позволява да поддържам стил на живот, който една красива млада съпруга със сигурност би харесала.

Прие мълчанието ми за съгласие. Всъщност размишлявах върху безбройните начини, по които можеше да бъде злоупотребено със системата. Това ме отвращаваше и не можех да спра да мисля по въпроса, когато ме изпратиха при следващия ми партньор.