Третият близнак [bg]

В същото време обаче не му се искаше да настройва общественото мнение срещу нея. Пресата трудно се поддава на контрол. Като нищо обектът й на внимание може да се прехвърли от Джийни към него. Това бе опасна стратегия. Но не можа да измисли друга, като се изключат дивотиите на Джим за убийство.

Берингтън пресуши чашата си. Барманът му предложи още едно мартини, но той отказа. Огледа се и видя обществения телефон до мъжката тоалетна. Прекара своята „Америкън Експрес“ през четящото устройство и набра кабинета на Джим. Един от нахаканите младши сътрудници вдигна телефона.

— Кабинетът на сенатор Пруст.

— Обажда се Берингтън Джоунс…

— Опасявам се, че сенаторът не може да говори с вас, защото е на съвещание.

Трябва да научи чираците си да се държат малко по-сърдечно, помисли си Берингтън.

— Тогава хайде да помислим дали не можем да минем без него — каза той. — Пруст има ли предвидена среща с медиите за днес следобед?

— Не знам със сигурност. Може ли да попитам защо се интересувате, сър?

— Не, млади човече, не може — въздъхна отегчено Берингтън. Надутите млади помощници бяха проклятието на Капитол Хил6. — Можеш да отговориш на въпроса ми, можеш да извикаш Джим Пруст на телефона или да си загубиш проклетата работа. Казвай кое избираш?

— Момент, моля.

Последва дълга пауза. Берингтън си каза, че да иска от Джим да учи подчинените да се държат по-сърдечно, е все едно да се надява шимпанзето да възпита малките си на светски обноски. Стилът на шефа се предаваше и на подчинените му — невъзпитаният човек винаги имаше безцеремонни сътрудници.

В слушалката прозвуча друг глас:

— Професор Джоунс, след петнайсет минути сенаторът трябва да присъства на пресконференция, свързана с промоцията на книгата Нова надежда за Америка от конгресмен Динки.

Това бе идеално.

— Къде?

— Хотел „Уотъргейт“.

— Кажете на Джим, че ще бъда там и впишете името ми в списъка на гостите, ако обичате.

Берингтън затвори, без да дочака отговор.

Излезе от бара и хвана такси до хотела. Тази работа искаше деликатно отношение. Манипулирането на медиите бе нож с две остриета — един добър репортер може да отправи поглед встрани от очевидните факти и да вземе да си задава въпроса защо му ги подхвърлят. Но щом започнеше да мисли за рисковете, си напомняше благоприятния краен резултат и отблъскваше промъкналото се чувство на страх.