Детето на нощта [bg]

- Последният е някъде тук - предупреди той останалите.

- Няма да се върне - отмаляло промълви Дензър. - Знае, че ще го чакаме.

Магът от Ксетеск още стоеше над втората си жертва, кръв капеше от острието на меча му, а той едва си поемаше дъх, про­весил глава. Незнайния и Илкар спряха вляво от него. Те дори не бяха извадили оръжие, с почти комичен потрес зяпаха два­мата, които Дензър погуби с такава бързина.

- Време е да почистиш меча и да го прибереш - тихо му каза Незнайния.

Дензър кимна, приклекна и избърса острието в дрехите на мъртвеца с бавни, отмерени движения, после се върна при огъ­ня да вземе ножницата. Отбягваше погледите им. Седна на оде­ялата си и се вторачи в пламъците.

- Какви бяха тези? - обади се Хирад.

- Изпратили са ги от Дордовер - прецени Илкар.

- Убийци - изстърга гласът на Дензър.

- Съмнявам се - възрази варваринът. - Иначе сега твоята кръв щеше да попива в земята, не тяхната. По дяволите, какво те прихвана? - Той посочи телата и също седна на топло при огъня, Незнайния и Илкар се настаниха до него. - Не е за вяр­ване, че направи това...

Дензър вдигна рамене.

- Те нападнаха, ние се защитихме.

- Интересно тълкуване - промърмори Илкар. - Някой обаче би могъл да каже, че ти налетя срещу невъоръжен човек и го накълца с меча.

- Те не нападнаха - уточни Хирад. - Искаха да ти отнемат нещо.

Тъмният маг се взря в него, очите му още блестяха от гняв.

- И не го получиха.

- Какво не получиха? - попита Незнайния.

- Няма значение - смънка Дензър и неволно опипа корема си под дрехите.

- Тъй ли? - Варваринът не пренебрегваше изопнатите нерви на Дензър и си наложи сдържаност. - За маговете от Дордовер имаше значение. А и за тебе имаше такова значение, че не ти мигна окото да ги убиеш.

- Не заради това ги убих...

- Тогава ни обясни - натърти Незнайния. - Отново криеш тайни от нас и отново не ни позволяваш да се подготвим как­то трябва. Излагаш ни на риск. Това не е присъщо за Гарва­ните.

- Богове... - промърмори Дензър. - Говориш като Хирад.

- Защото в този случай правотата му е неоспорима - подчер­та Илкар. - Трябва да знаем, Дензър. И ще си доспим по-спо­койно, ако научим още сега.

Магът от Ксетеск сви вежди и кимна неохотно.

- Не бяха превели цялото Предсказание. У годих си на любо­питството - взех тези листове, занесох ги в Ксетеск и научих какви са намеренията на Дордовер. Сега разбрахте ли?

Хирад въздъхна шумно и се загледа към подскачащите свет­лини, които доближаваха по улиците. Писъците на умиращия маг се бяха чули надалеч въпреки воя на вятъра. Поне си отдъхна, че третият маг наистина няма да досажда.