Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Ами ти?

Тео беше малко по-малко възприемчив.

— На разпит ли съм?

Пари изсумтя.

— Какво? Абсолютно не. Но бил ли си?

След час, през който момчетата се преструваха, че не са на интервю, а аз се преструвах, че съм там, само за да ям, въпреки факта, че така и не получих някаква храна, стигнах до едно очевидно заключение: Пари беше голяма, долна лъжкиня.

— Е? — попита тя, след като си тръгнаха. Бях изтощена. Да се опитвам да разчета всяка емоция, докато потискам нейните, беше като да спринтирам през метър и половина вода.

— Е? — попитах в отговор.

— Еее? — попита отново тя, вярвайки, че като разтегне „е“-то, ще ме накара да изплюя камъчето по-бързо. Тя повдигна вежди и зачака отговора ми.

— Пари, единственият, който лъжеше по време на целия разговор, беше ти.

Тя се сепна.

— Чела си емоциите ми?

— Пар, не мога да ги пресявам така, както явно ти си мислиш, че мога. Не мога да си избирам. Сделката е от рода на всичко или нищо.

— О! Та? — Тя повдигна вежди в очакване.

— Е, успях да разбера три неща.

— Чудесно. — Тя се размърда в стола си и се намести, за да чуе големите ми и значими открития.

— Страхуваш се от катерици. Никога не си била в Австралия. И си осъждана.

Лицето й помръкна.

— Това можех да ти го кажа.

— Да, но не го направи. Сега, защо така?

Със защитно свиване на рамене, тя каза:

— Беше преди много време. Бях наистина млада.

— Колко млада?

— Двадесет. Ясно? Сега, какво мислиш за…?

— За какво са те осъдили?

— Чък, не сме тук заради мен. Е, кой харесваш?

— И тримата бяха страхотни, макар че срещам проблеми да си те представя с брокер. Но имаш добър вкус, това ти го признавам. Та, за какво си била осъждана?

— Хубаво — каза тя, стискайки зъби. — С една дума, за хакерство.

Не бих могла да скрия изненадата си, дори и да ми бяха платили.

— Какво? Бях млада.

— Ти си компютърен факир?

— Бях. Бях компютърен факир. Сега не ми е позволено да се доближавам до компютър. Такива са условията на пробацията ми.

— Та, това значи, че си била на пробация вече почти девет години.

— Да. Получих десет години пробация задето хакнах федерален трезор и източих пари в банковата сметка на майка ми. Мислех, че ще е забавно. И беше, докато не ме хванаха.

— Източила си пари?

— Осемнадесет долара.

— Уау. — Очевидно всички, освен мен можеха да източват пари. Бях толкова изостанала. — Просто никога не съм знаела. Ама наистина ли? Осемнадесет долара?

— Затова получих само пробация. Както казах, мислех си, че ще е забавно. — Раменете й се свиха невинно. — И имам правото да се фукам. Нямаш представа колко пристрастяващо е да имаш правото да се фукаш в хакерския свят.