![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Джейми нехайно си проправи път по края на тълпата и се приближи към стълба. Поклати неодобрително глава към момчето.
- Ех, момко - започна той и изцъка с език. - Добре си се подредил, а?
Постави едра длан върху позорния стълб, уж за да погледне ухото по-отблизо.
- Абе, момче, какво още се чудиш и маеш? Само мръдваш с глава и си готов. Искаш ли да ти помогна? - Посегна, като че ли да хване момчето за косата. Малчуганът извика от страх.
Разбрах, че е мой ред, и пристъпих назад, като нарочно настъпих жената зад себе си, която изпищя от болка.
- Извинете - изохках. - Толкова... Толкова съм замаяна! Моля ви... - Извърнах се от стълба и направих две-три крачки, като майсторски се олюлявах и сграбчвах ръкавите на хората край себе си. Ръбът на платформата беше само на двайсетина сантиметра от мен - хванах се за едно дребно момиче, което бях избрала предварително, строполих се напред и я повлякох със себе си.
Изтърколихме се на мократа трева, в плетеница от фусти, и викове на болка и изненада. Пуснах я и се разположих в драматична поза с разперени ръце. Дъждът закапа по лицето ми.
Падането ме беше оставило без дъх, тъй като девойката се стовари върху мен, и известно време пъхтях, заслушана в бърборенето на притеснените селяни. Заваляха предположения, предложения и възклицания. Само че добре познавах ръцете, които ми помогнаха да седна, както и сините очи, вторачени загрижено в мен. Преместих поглед за част от секундата, за да се уверя, че мисията е изпълнена - момчето на кожаря, притиснало кърпичка към ухото си, се отдалечаваше бързо, незабелязано от захласнатата по новото зрелище тълпа.
Селяните, които доскоро с трепет очакваха да видят как се пролива кръв, с мен бяха олицетворение на добротата. Бързо ми помогнаха да се върна в дома на Дънкан, а там ме глезиха с бренди, чай, топли одеяла и още по-топло съчувствие. Успях да се откъсна само когато Джейми отсече, че трябва да вървим, и ме вдигна от кушетката, без да обръща внимание на възраженията на домакините ми.
Качи ме пред себе си на седлото и пое юздите и на двата коня. Опитах се да му благодаря за помощта.
- Няма нищо, моме - рече той.
- Но се изложи на риск - настоях. - Не осъзнавах, че ще е опасно за теб.
- Е... - отвърна той неопределено и продължи закачливо: - Няма да отстъпвам на някаква мъничка девойка сасенак, нали?
Попришпори конете, когато сенките край пътя се сгъстиха. Не разговаряхме много по обратния път. А когато стигнахме до замъка, се раздели с мен на портата само с шеговитото:
- Приятна вечер, госпожо Сасенак.
Но почувствах, че сме сложили началото на приятелство, малко по-здраво от клюкарстване в сянката на ябълковите дървета.
1 Келтска дума за „ядивна гъба“. - Бел. прев.
10. ВРИЧАНЕТО
Следващите няколко дни бяха пълен хаос - хора идваха и си отиваха, течаха приготовления от всякакъв вид. Лекарските ми занимания почти спряха -натровените се бяха оправили и като че ли всички бяха твърде заети, за да се разболяват. Нямаше нищо по-сериозно от няколко трески в пръстите на момчетата, които разнасяха цепеници, както и тук-таме някоя опарена длан на слугиня в кухнята.
Самата аз се вълнувах. Днес беше голямата нощ. Госпожа Фиц ми беше казала, че всички воини на клана Макензи ще са в залата, за да подновят клетвите си за вярност към Колъм. С подобна церемония никой не би се интересувал какво се случва в конюшните.
Докато помагах в кухнята и в овощните градини, успях да скрия достатъчно храна за няколко дни. Нямах манерка за вода, но бях пригодила за една от по-тежките стъклени стомни от лекарското помещение. Колъм ми бе осигурил здрави ботуши и топло палто. Щях да се сдобия и с хубав кон - бях си го набелязала в конюшнята. Нямах пари, но пациентите ми бяха подарили някои дреболии, панделки, дървени фигурки, евтини бижута. Можех да ги заменя за нещо от първа необходимост по пътя.
Неприятно ми бе, че се възползвах от гостоприемството на Колъм и приятелството на обитателите на замъка, а няма дори да им оставя бележка, но какво можех да кажа? Известно време мислих върху този въпрос, но накрая реших просто да си замина. Най-малкото нямах къде да пиша, а не ми се рискуваше да посещавам покоите на Колъм, за да търся хартия.
Час след мръкване внимателно приближих конюшнята, наострила слух. Но явно всички бяха в Залата и се готвеха за церемонията. Вратата заяде, но я побутнах и тя се отвори навътре на кожените си панти.