![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Пак се вторачих в мъртвата Таск. А защо ли си губеха времето да наемат остриета? Ако онзи, който бе насъскал срещу мен Тамас и Таск, можеше да се мери по сила с моя благодетел, защо не бях мъртъв? Впрочем защо тези тайнствени особи изобщо проявяваха такъв интерес към мен?
Бръкнах в кесийката, но спрях. Не. Точно сега ахрами нямаше да ми помогне. Колкото и да схрусках, просто щях да съм буден, но не и бодър. В главата ми имаше хаос от въпроси и факти, които не се напасваха. Ровичкането в тях би приличало на бродене из лабиринт с превръзка на очите. Трябваше да се наспя. И то хубаво.
— Кога ще я сложиш на пода? — попитах Джелем и се наканих да опъна гръб на леглото.
— Трудно е да се каже. Но няма да е скоро.
— Нали било възможно да премахнеш магията?
— И всяка ключалка може да бъде отворена с шперц, но аз не стоя до тебе в тъмните улички и не ти додявам да побързаш, нали?
— И къде да се наспя сега, по дяволите?!
— Препоръчвам ти да не го правиш тук — отговори той и пак се обърна към трупа на Таск. — Не искам компания, а и ти не би искал да видиш какво трябва да направя, за да освободя тялото от магията. Ти си изкарваш прехраната, като намираш разни неща. Сигурен съм, че ще намериш и място, където да спиш.
Не беше трудно да намеря място, но как да знам, че е безопасно? Все пак Джелем беше прав — дори не ми се мислеше какво бих могъл да сънувам, ако остана тук.
Обърнах се към Птичарката.
— Не, по дяволите! — отсече тя.
— Джес…
— Дрот, ти привличаш злощастията като магнит. За нищо на света няма да те пусна в моята бърлога.
— Само за една нощ — опитах се да я убедя. — И освен това…
— Не го казвай! — Тя скочи от перваза. — Не смей да ми казваш, че съм ти длъжница или че е моя вината да нямаш къде да се подслониш. Ако те затрия, ще си съсипя доброто име, но в момента охотно бих понесла това, ако изръсиш някоя глупост.
Понеже се канех да направя тъкмо това, преглътнах напиращите думи и вместо това попитах:
— Не би ли пратила някого да ме пази, докато хъркам в някоя странноприемница?
Тя ме изгледа със съжаление. Явно продължавах да се държа глупаво.
— Само главоболия си имам, докато опитвам да държа сродниците настрана от твоето жилище. Хич не ми трябва и белята да те пазя в странноприемница, където може да влезе всеки — и острие, да не говорим пък за уста. Отиди там, където никой няма да те потърси. Това ще е по-безопасно от цяла армия пазачи около тебе.
Кимнах. Беше права. Място, където няма да ме търсят…
Изправих се и казах:
— Изчезвам.
— Толкова бързо ли го измисли? Къде отиваш? — попита Птичарката.
— На място, което и за самия мен е невероятно — уверих я и излязох.
Тежката дървена врата се отвори тъкмо преди да потропам втори път с чукалото. Дори да беше изненадан, икономът Джоузеф не се издаде. Само кимна сдържано и се отдръпна, за да вляза.
— Радвам се да ви видя, господине — каза ми, докато прекрачвах прага.
Аз смънках някакъв поздрав.
— Баронесата очаква ли ви? — осведоми се Джоузеф.
— А ти как мислиш?
Той се подсмихна и затвори вратата.
— В такъв случай трябва да й съобщя за вашето идване, нали?
— Да, съобщи й. Може да се каже, че е събитие в известен смисъл, нали?
— Така е — съгласи се той. — Ако позволите да отбележа, за мен е удоволствие да видя, че отново влизате в този дом през главния вход.
Откога ли не бях заставал пред тази врата? Поне от деня, когато умря Нестор. Оттогава не ми изглеждаше редно да влизам нехайно в дома му, но пък ми се струваше някак неуместно и да се прокрадна през оградата тази вечер. Може би потропах на вратата, защото за пръв път от толкова години щях да моля сестра си за услуга, вместо да се пазаря с нея, защото така налагат обстоятелствата.
Огледах фоайето. Нямаше много промени — все същите огледално гладки плочи на пода, същите мозайки по стените, същият изглед под арката към градината зад къщата. Почти очаквах моят зет Нестор да излезе безгрижно от някоя странична врата с разгърнат свитък в ръце, готов да се впусне в спор за най-новото си тълкуване на историята на Регентството. Усмихнах се за миг на това хрумване.
От всички, за които Кристиана би могла да се омъжи, Нестор беше най-изненадващият избор. Може би тъкмо заради това се събраха. Благородник чудак, на когото му беше все едно, че жена му е бивша куртизанка. Със същото равнодушие се отнесе и към факта, че братът на жена му е престъпник. Всъщност дори погази всякакви дворцови норми за приличие и заяви, че е „очарователно“ да има за роднина човек от „сенчестия свят“. Наложи се Кристиана да го убеждава едва ли не цяла седмица, че ако ме представи на изисканото общество на тяхната сватба, камо ли пък в двореца, ще навлече и на двама им голяма беда. Накрая той отстъпи, но подозирам, че дълбоко в душата си бе затаил желанието просто да види как ще се разгори скандалът.