Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Не ми обясни нищо за Парижкия клуб.
Меган седна странично на един от столовете с винилова тапицерия. Опря гръб в едната странична облегалка и прехвърли краката си през другата.
— Сам, Сам, Сам — въздъхна тя. — Все още нищо не разбираш. Тези хора кроят големи планове. Те са експерти във финансовите манипулации и действително са решени да извършат всичко онова, за което говорихме — дестабилизация на икономиката, притискане на пазарите, обезценяване на валутите. Помниш ли какво се случи с цените на петрола миналата година? Беше дело на алчни спекуланти, които подлудиха пазара. Хората, за които говорим, не са по-различни.
— Това нищо не ми говори.
Почукването на вратата стресна и двамата. Самоувереността й за пръв път се пропука. Очите й се плъзнаха към пистолета на масата.
— Защо просто не отвориш? — предложи Сам.
Ново почукване. Леко и приятелско.
— Лошите не чукат — напомни той, подлагайки на изпитание собственото си самообладание. — А това дори не е твоето жилище.
— Бързо напредваш — каза тя и го изгледа проницателно.
— Завършил съм колеж.
Меган стана и се насочи към вратата. На прага стоеше дребна жена в бежово палто. Малко над шейсет, с прошарена коса и блестящи кафяви очи. На шията й беше вързан шал „Бърбъри“. В едната си ръка държеше служебна значка и карта със снимка в кожено калъфче. В другата стискаше берета.
— Аз съм Стефани Нел от американското Министерство на правосъдието, мис Морисън — представи се тя.
35
Долината на Лоара
19:00 ч.
Елиза крачеше напред-назад по дългия коридор и слушаше как зимният вятър блъска в прозорците на замъка. Спомни си всичко, което беше споделила с Ашби в продължение на година, и изпита чувството, че е допуснала огромна грешка.
Историята беше регистрирала огромните кражби, извършени от Наполеон Бонапарт из цяла Европа: огромно количество благородни метали, скъпоценни камъни, антики, картини, книги, скулптури. С една дума всичко, което има някаква стойност. Съществуваха и списъци на откраднатото, но никой не можеше да гарантира тяхната достоверност. Поцо ди Борго получил сведения, че Наполеон скрил голяма част от съкровището на място, известно само на императора. По времето на Наполеон се носели най-различни слухове за баснословното съкровище, но никой не знаел къде точно е било скрито.
Ди Борго го търсил цели двайсет години.
Тя спря пред един от прозорците и отправи поглед в мрака. Под нея се пенеха водите на река Шер. Елиза изпита дълбоко задоволство от топлината и уюта, които я обгръщаха. Над нощницата беше облякла плътен пеньоар, чиято топлина я караше да се чувства добре. Откриването на съкровището беше най-добрият начин да отмъсти за Поцо ди Борго, да затвърди и увеличи наследството на фамилията.
И да приключи с вендетата.
Кланът Ди Борго бил сред най-старите в Корсика. Като дете Поцо бил сред най-близките приятели на Наполеон. Но легендарният революционер Паскуале Паоли изкопал пропаст между тях, като предпочел фамилията Ди Борго пред Бонапарт, която била твърде амбициозна за вкуса му.
Откритата вражда започнала, когато младият Наполеон се кандидатирал за мястото на подполковник в доброволческите сили на Корсика в съперничество с един от братята на Поцо ди Борго. Недостойните машинации на кликата около Наполеон предизвикали омразата на Ди Борго. Окончателният разрив настъпил през 1792 г., когато фамилията Ди Борго застанала на страната на борците за независимост, а бонапартистите предпочели съюза с Франция. По-късно Поцо ди Борго оглавил гражданското правителство на Корсика. Когато Франция начело с Наполеон окупирала острова, Ди Борго избягал. В продължение на двайсет и три години той неуморно работел за унищожаването на заклетия си враг.
Въпреки опитите да ми затворят устата, да ме ограничат и потискат, няма как да ме изтрият от обществената памет. Френските историци ще бъдат принудени да разгледат имперския период на Франция и да ми отдадат заслуженото.
Арогантността на Наполеон се беше запечатала дълбоко в съзнанието й. Тиранинът очевидно беше забравил стотиците изпепелени села в Русия, Полша, Прусия, Италия и отвъд долините и планините на Иберия. Хилядите екзекутирани военнопленници, стотиците хиляди останали бездомни бежанци, безбройните жени, изнасилени от неговите войници. Ами телата на повече от три милиона войници, оставени да изгният по бойните полета на Европа? Ами милионите ранени или осакатени хора? И унищожените политически институции на няколкостотин страни, разбитата икономическа структура, страхът и ужасът навсякъде, включително и в самата Франция. Тя беше напълно съгласна с великия френски писател Емил Зола, изразено в края на XIX век: Каква лудост е да се мисли, че може да се попречи да се напише истината за историята.