Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко това явно подразни Александър и той нареди с малко рязък глас да му отнесат атласа. Но и той не сдържа учудването си, когато поиска да изрисуват империята му върху картата на целия свят.
— Аз си мислех, че съм оставил отпечатъка си върху света, а има още толкова много земи, които не съм видял — бе коментарът му.
С помощта на атласа капитан Гроув обясни, че според него трябва да насочат силите си към Вавилон. Абдикадир се опита да им разкаже за сигналите, уловени от „Союз“, но както и следваше да се очаква, се натъкна на пълно неразбиране.
— Това е като звука на безшумни медни тръби — притекоха му се на помощ Ръди и Джош. — Като блясъка на невидими огледала…
— И единственият сигнал, който уловихме, идва от ето тук. — Абдикадир отново посочи Вавилон. — Може би тъкмо там ще открием истината за това, което се е случило със света — и с нас.
Думите му бяха преведени на Александър.
Идеята за Вавилон се хареса на македонците. От много дни не бяха получавали вест от Македония, нито от останалите земи отвъд поречието на Инд — също както британците бяха изгубили връзка със своя свят. Александър открай време мечтаеше да направи Вавилон столица на своята империя, център, в който да се обединят всички търговски пътища. Дали пък сега не беше време да осъществи мечтата си? Така че, изглежда, решението бе взето.
— Вавилон! — кипеше от ентусиазъм Ръди. — Боже мили, къде ли още ще ни отведе това невероятно приключение?
Срещата приключи с обсъждане на предстоящите задачи. В шатрата постепенно притъмняваше, прислугата поднесе още вино и разговорите постепенно се разпокъсаха.
Веднага щом намериха възможност, Абдикадир, Бисиса, Ръди и Джош се уединиха в единия край на помещението.
— Ще трябва да оставим някакво съобщение на Сейбъл и Коля — предложи Бисиса. Обсъдиха възможността да струпат неголяма каменна пирамида и да поставят вътре освен съобщението и някой от предавателите.
— Радвате ли се — попита ги Абдикадир, — че се присъединяваме към Александър и армията му?
— Аз — да — отвърна без забавяне Ръди. — Аристотел е научил тези хора да гледат на света с широко отворени очи и без предразсъдъци. Всъщност военният поход на Александър не е нищо друго освен завоевателна изследователска експедиция…
— Капитан Кук с петдесетхилядна армия — засмя се Абдикадир.
— Независимо от това — продължи Ръди — Александър и сподвижниците му са възприемали обичаите и традициите на народите, които са завладявали. Ако не беше ранната и неочаквана смърт на Александър, империята му щеше да просъществува хиляда години!
— Но тук — посочи Джош — той е още жив…
Бисиса забеляза, че Александър ги наблюдава и шепне нещо на своя евнух. Уплаши се, че може да е чул разговора им. Но пък как можеше да ги разбере?
— Не мога да си представя по-завладяваща идея — продължи Ръди — от установяването на „Британска империя“ в Азия и Европа хиляда години преди това да се е случило в нашето време!
— Само че — посочи Джош — империята на Александър няма нищо общо с демокрацията и гръцките ценности. Той е вършел чудовищни неща — заповядал например да опожарят Персеполис. Всяка миля от неговия поход е опръскана с кръв. Зад гърба си е оставил почти четвърт милион жертви на войната.
— Просто е бил човек на своето време — защитаваше го Ръди с циничност, която повече щеше да подхожда на някой дваж по-възрастен от него. — Какво друго да очакваме? В неговия свят редът се е постигал само с жестокост. Културата, цивилизацията, развитието са били възможни само в пределите на империята. Извън нея е царял хаос и са властвали варвари. Не забравяй, че постиженията му се ценят, въпреки че империята му не е просъществувала дълго. Благодарение на него гръцкият език се е разпространил от Александрия до Сирия. А когато римляните започнали да разширяват владенията си на изток, заварили в новите земи не варвари, а говорещо гръцки население. Ако не е било това наследство, християнството едва ли някога е щяло да излезе от Юдея и да се разпространи толкова широко.