Окото на времето [bg]

Веднага щом намериха възможност, Абдикадир, Бисиса, Ръди и Джош се уединиха в единия край на помещението.

— Ще трябва да оставим някакво съобщение на Сейбъл и Коля — предложи Бисиса. Обсъдиха възможността да струпат неголяма каменна пирамида и да поставят вътре освен съобщението и някой от предавателите.

— Радвате ли се — попита ги Абдикадир, — че се присъединяваме към Александър и армията му?

— Аз — да — отвърна без забавяне Ръди. — Аристотел е научил тези хора да гледат на света с широко отворени очи и без предразсъдъци. Всъщност военният поход на Александър не е нищо друго освен завоевателна изследователска експедиция…

— Капитан Кук с петдесетхилядна армия — засмя се Абдикадир.

— Независимо от това — продължи Ръди — Александър и сподвижниците му са възприемали обичаите и традициите на народите, които са завладявали. Ако не беше ранната и неочаквана смърт на Александър, империята му щеше да просъществува хиляда години!

— Но тук — посочи Джош — той е още жив…

Бисиса забеляза, че Александър ги наблюдава и шепне нещо на своя евнух. Уплаши се, че може да е чул разговора им. Но пък как можеше да ги разбере?

— Не мога да си представя по-завладяваща идея — продължи Ръди — от установяването на „Британска империя“ в Азия и Европа хиляда години преди това да се е случило в нашето време!

— Само че — посочи Джош — империята на Александър няма нищо общо с демокрацията и гръцките ценности. Той е вършел чудовищни неща — заповядал например да опожарят Персеполис. Всяка миля от неговия поход е опръскана с кръв. Зад гърба си е оставил почти четвърт милион жертви на войната.

— Просто е бил човек на своето време — защитаваше го Ръди с циничност, която повече щеше да подхожда на някой дваж по-възрастен от него. — Какво друго да очакваме? В неговия свят редът се е постигал само с жестокост. Културата, цивилизацията, развитието са били възможни само в пределите на империята. Извън нея е царял хаос и са властвали варвари. Не забравяй, че постиженията му се ценят, въпреки че империята му не е просъществувала дълго. Благодарение на него гръцкият език се е разпространил от Александрия до Сирия. А когато римляните започнали да разширяват владенията си на изток, заварили в новите земи не варвари, а говорещо гръцки население. Ако не е било това наследство, християнството едва ли някога е щяло да излезе от Юдея и да се разпространи толкова широко.