Натрапчиви мисли за петък [bg]

Комисар Крофорд погледна часовника си.

— Колкото и да ми е забавно, сега нямаме време да обсъждаме хипотетични ситуации — каза той. — Убеден съм, че главен криминален инспектор Карлсън ще се свърже с нас, ако има какво да ни каже по случая. А сега имаме насрочен ангажимент.

Карлсън и Ивет се изправиха, готови да си тръгнат, но комисарят се усмихна и поклати глава.

— Ти също идваш, Мал.

— Къде?

— Нали знаеш старата поговорка: когато едно разследване стигне до задънена улица, свикай пресконференция.

— Не съм чувал тази поговорка.

— Пресконференцията започва след пет минути и е добра възможност за теб да покажеш, че си част от отбора.

— Длъжен ли съм да го правя?

— А ти — комисарят посочи с пръст към Ивет — ти можеш да застанеш отзад и да понаучиш нещо. — Той направи знак на Карлсън да го последва и когато се обърна с гръб, Ивет изрече нещо беззвучно по негов адрес.

— Между другото — обърна се Хусейн към Карлсън, докато Крофорд ги водеше по коридора — един друг ваш приятел ще се присъедини към нас след малко.

— Кой е той? — попита Карлсън, но веднага го обзе неприятно чувство, защото вече знаеше отговора.

Зала „Полин Бишъп“, която носеше името на загинала при изпълнение на служебния си дълг полицайка, днес беше пълна. Камерите бяха включени, присъстващите стояха в очакване и тихо разговаряха. Ивет си проправи път отзад. Беше изпълнена с опасения, сякаш щеше да присъства на пиеса, която не беше достатъчно репетирана. Включиха осветлението и на подиума излязоха един по един комисарят, Хусейн, напрегнатият Карлсън и професор Хал Брадшо в строг сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, което го правеше да изглежда като човек, отговарящ за цялото събитие. Всички заеха местата си. Изражението на Брадшо беше сериозно и замислено.

Хусейн направи кратко резюме на случая, описа ролята на Фрида Клайн като главен заподозрян и разказа за нейното изчезване. Ивет слушаше разсеяно. Тя прекрасно знаеше, че подобни пресконференции бяха донякъде фарс. Беше виждала родители, които със сълзи на очи молеха похитителите да върнат детето им, съпруг, който призоваваше свидетели на убийството на съпругата му да се явят и да кажат истината. Ако се появеше свидетел, това беше добре, но основната цел на тези пресконференции беше друга. В почти всички случаи родителите или съпругът, или интимният приятел бяха заподозрени и събитието даваше възможност да се наблюдава поведението им под светлината на прожекторите. Това ли беше целта днес? Нима Хусейн мислеше, че Карлсън крие нещо?

Хусейн приключи изявлението си и комисар Крофорд се наведе към микрофона, за да каже няколко думи.

— Използвам случая, за да се извиня на гражданите. Въпросната Фрида Клайн преди време ни сътрудничеше. Досието й, меко казано, е доста пъстро, но никога не сме очаквали от нея подобно нещо. Мога единствено да кажа, че ще направим всичко възможно да я изправим пред правосъдието. Сега ще дам думата на известния психиатър, професор Хал Брадшо, който компетентно ще ни разясни странното поведение на Клайн. Професор Брадшо?