Политичестки ред и политически упадък [bg]

Тези реформаторски идеи се разпространяват от новите средства за масова информация сред средната класа и от безбройните нови клубове и общества през първата половина на XIX в., които подкрепят промишлеността, науката, технологиите и реформите като Обществото за разпространение на полезни знания. Те са подкрепени и от всеобхватната революция на ценностите през предходния век, която икономистът Албърт Хиршман разглежда в книгата си „Страсти и интереси“. По – старата аристокрация е потомък на една воинска каста, чиито ценности са славата, честта и смелостта; тя презира търговията и печеленето на пари като недостойни за един благородник. Трудолюбието не се уважава и затова децата на аристократите прекарват безгрижно времето си в Оксфорд и Кеймбридж и предпочитат ездата, лова и пиенето, а не учението. За разлика от тях представителите на новата средна класа разчитат единствено на своя упорит труд и таланти и благодарение на предприемаческата си енергия постигат огромно благосъстояние.

Университетската система не би била в състояние да изиграе определената ѝ ключова роля, без самата тя да претърпи съществена реформа. По думите на Ричард Чапман в началото на XIX в. британските университети се отличават със своята „инертност, корумпираност и синекурност“, а професорите в Оксфорд буквално са престанали да преподават. Той описва как лорд Елдън завършва през 1770 г.: „Бяха му зададени само два въпроса, за да проверят знанията му по иврит и история: „Как е на иврит лобно място.“ и „Кой основава Университетския колеж.“ Отговорите му „Голгота“ и „Крал Алфред“ удовлетворяват екзаминаторите, които не му задават други въпроси“. Но в средата на века в университетите се осъществяват редица реформи за повишаване на критериите и тяхната достъпност като Закона за Оксфорд от 1854 г., Закон за Кеймбридж от 1856 г. и Закона за университетските изпити от 1871 г., с които се премахват религиозните приемни изпити. Освен това през 1836 г. е основан Лондонският университет, както и други учебни заведения, които стават конкуренти на Оксфорд и Кеймбридж и допринасят за дебата за образователната реформа. Бенджамин Джаует е ключова фигура в преструктурирането на изпитната система, с което става естествен участник в усилията за реформиране на държавната администрация.