Светлина в пукнатините [bg]

Гамаш сложи лист от тетрадка върху дървения плот на масата.

— Какво е това? — попита Терез.

Жером знаеше:

— Код за достъп. Но през коя мрежа?

Гамаш обърна листа.

— Националната библиотека. — Терез разпозна логото. — Националния архив на Квебек. Рен-Мари работи там, нали?

— Oui. Вчера бях в Националната библиотека, за да търся материали за петзначките Уеле, и си спомних как Рен-Мари ми бе разказвала, че мрежата на архива покрива цялата провинция от най-малките местни библиотеки до масивните архиви в университетите. Свързва всички обществено финансирани библиотеки.

— Включително и архива на Sûretè — добави Терез. — Делата с всички стари случаи.

— Оттам ще влезем — каза Жером, без да откъсва очи от листа и логото върху него. — Този код на Рен-Мари ли е? Данните за достъп на Рен-Мари Гамаш може да задействат аларма.

Доктор Брюнел знаеше, че просто си търси причини да заключи, че няма как планът да успее. Защото знаеше какво го чака от другата страна на електронната врата. Дебне в засада. Търси го. Чака го да направи грешка. Като например да се върне.

— Помислил съм и за това — увери Гамаш със спокоен глас. — Кодът е на друг човек. Жената е един от главните архивари, така че никой не би се усъмнил, ако с нейните данни се влезе в системата.

— Може пък да се получи. — Терез говореше тихо, сякаш се боеше да не предизвика съдбата.

Гамаш се изправи енергично от креслото и съобщи:

— Отивам да се видя с Рут Зардо, а после трябва да се върна в Монреал. Може ли да говорите с Клара Мороу и да я питате дали познава някого, който може да инсталира сателитни чинии?

— Арман — спря го Терез на вратата, след като детективът бе взел ключовете от колата, обличаше си палтото и си слагаше ръкавици. — Трябва да знаеш, че може и да си решил двете страни на уравнението — сателитната връзка и кода за достъп — но как ще обединим едното с другото? Липсва ни средната част. Ще ни трябват кабели, компютри и някой, който може да свърже всичко това.

— Да, това е проблем. Но мисля, че имам идея как да го разрешим.

На комисар Брюнел й се стори, че Гамаш беше по-недоволен от решението, отколкото от проблема.

След като главният инспектор излезе, Терез Брюнел се върна в кухнята, където съпругът й седеше на масата, втренчен в изстиналата си закуска.

— Дойде време за разплата — обяви възрастната дама, като седна до мъжа си.

— Да — съгласи се Жером и си каза, че тези думи идеално описват ситуацията им.