Светлина в пукнатините [bg]

— Защо се интересуваш от всичко това, Арман? — попита Терез.

— Все още не е обявено публично, но последната от петзначките, Констанс Уеле, е била убита преди два дни. Имала е намерение да дойде в Трите бора.

— Тук? — изненада се Жером. — Защо?

Гамаш разказа на приятелите си. Докато говореше, виждаше по реакциите им, че това не е просто поредната смърт или поредното убийство за тях. Трагедията сякаш бе още по-тежка, като че ли Терез и Жером бяха загубили някого, когото познаваха и обичаха.

— Трудно е за вярване, че вече ги няма всичките — промълви Терез и се замисли. — Но пък винаги са ми се стрували някак нереални. Бяха като статуи. Приличаха на човешки същества, но не бяха.

— Мирна Ландерс каза, че когато разбрала коя е Констанс, сякаш някой й бил казал, че приятелката й е еднорог или гръцка богиня. Хера, слязла на Земята.

— Интересно сравнение — рече Терез. — Но как така ти работиш по този случай, Арман? Констанс Уеле е била открита в Монреал. Това е в юрисдикцията на монреалската полиция.

— Вярно е, но Марк Бро ми прехвърли случая, когато разбра, че имам нещо общо с него.

— Късметлия — обади се Жером.

— Всички сме късметлии — отвърна Гамаш. — Ако не беше разследването, сега нямаше да сме в тази къща.

— Което ми напомня — продължи Жером, — след като се озовахме тук, как ще се измъкнем?

— Какъв е планът ли? — попита детективът.

Двамата му приятели кимнаха.

Главният инспектор изчака няколко мига да си събере мислите.

Жером знаеше, че това е моментът да съобщи какво е открил. Името. Зърнал го бе само за секунда, преди да осъзнае, че е разкрит. Преди да побегне. Да бяга. Обратно по виртуалния коридор. Да затръшва врати зад себе си и да изтрива следите си. Да бяга, да бяга.

Само за миг бе пред очите му. Жером си мислеше, че може и да е сгрешил. Сигурно бе направил грешка в суматохата, докато бягаше панически.

— Единствената ни надежда е да разберем какво е намислил Франкьор и да го спрем. А за да го направим, трябва да те свържем отново с интернет — обясни Гамаш. — И то не чрез комутируем достъп. Трябва ни високоскоростна връзка.

— Да — намеси се Терез с раздразнен тон, — това го знаем. Но как? Тук няма високоскоростен интернет.

— Ще си направим наша телекомуникационна кула.

Терез Брюнел се отпусна назад и впери удивен поглед в приятеля си:

— Да не си си ударил главата, Арман? Не можем да постигнем такова нещо.

— Защо? — попита я Гамаш.

— Ами ако не броим факта, че би отнело месеци и ще ни трябват какви ли не специализирани познания, не смяташ ли, че някой би забелязал, че строим кула?

— А, ще забележат, но аз не казах "ще построим", а "ще си направим".

Гамаш стана и отиде до кухненския прозорец. Посочи към някаква далечна точка отвъд селския площад, отвъд трите огромни борови дървета, отвъд затрупаните със сняг къщи. Нагоре към хълма.