Кинжалът на Медичите [bg]

Посочих към Арчи.

— Ами той?

— Не съм лекуващият му лекар, но разговарях с колегата. Множество натъртвания по лицето, счупен нос, няколко пукнати ребра, мозъчно сътресение. Може да има засегнати вътрешни органи, при все че засега няма повод за подобни опасения.

— Значи ще прескочи трапа?

— Бих казал да, но се иска време. Не той е мой пациент, а вие. Как се чувствате?

— Приятел ми е — промълвих. — Искам да получи най-добрите грижи, без значение колко ще струва. — Надигнах се, причинявайки си болка, и погледнах лекаря в очите. — Нали разбирате какво говоря? Най-елитни лекари, отлично обслужване, всичко да е тип-топ. — Погледнах значката с името на медика. — Моля да ме уверите, че ще го изпълните, доктор Клавър.

— Да, разбирам. Обещавам ви, че ще го изпълня. Имате думата ми. Сега… кажете ми какво чувствате, освен крайна решителност.

Не отговорих. Обмислях как да се измъкна от полицията.

Лекарят не мирясваше.

— Мога ли да ви попитам, господин Барнет, да не би да сте свързан с някакъв култ?

— Тъй ще е, докторе — непреклонно заяви сивокосото ченге и пристъпи напред. — Ние го поемаме оттук.

— Да, разбира се, шерифе. — Лекарят се оттегли покрай ченгето, което охраняваше вратата в стойка на морски пехотинец.

— Извини ни, О’Тул — обърна се шерифът към подчинения си. — И затвори вратата зад себе си. Никой да не влиза.

— Да, сър — отговори младият полицай съвсем по войнишки.

Шерифът важно се приближи.

— Господин Барнет — заяви със сериозен тон — затънал сте до гуша в неприятности. Някой с вашето описание и с ягуар като вашия е участвал в престрелка в мотел в Литъл Ривър, довела до смъртта на четирима души. Пети е намерен изхвърлен на близкия бряг, но не можем да ви го лепнем… засега. Освен това шефът на пожарната в Малибу желае да ви разпита за възможния палеж на собственото ви жилище. Като капак в три часа тази сутрин — посочи към Арчи — той е пребит като за световно, и виж ти — пак вие присъствате в списъка на гостите. Ами десетте бона в портфейла ви? Не са спечелени на канадска борба.

Ново „ммм“ се чу откъм Арчи.

— Направих справка за вас — продължи шерифът. — Професия каскадьор — вярно, не се среща под път и над път. Калифорнийска шофьорска книжка, нямате никакви предишни нарушения, дори и глоба за минаване на червено. Допреди една седмица сте бил света вода ненапита. Страшно искам да разбера какво, да му се не знае, става тук.

Шерифът попристегна колана си с около милиметър и побутна очилата над топчестия си нос.

— Тук сте под моя юрисдикция — осведоми ме той, размахвайки пръст като кебапче към лицето ми. — И никъде няма да ходите — дори и до тоалетната — докато не ми дадете правдоподобно обяснение. Разполагам с малка килия в ареста и с огромно търпение. Ясен ли съм?