Кинжалът на Медичите [bg]

Довлякох се до кухнята и като обезумял затърках джинси в рамката на вратата, докато пламъците изгаснаха. След това докуцуках до месарските принадлежности до мивката, грабнах дълъг нож и прерязах въжето около китките си.

Гангстерите не бяха залели с бензин кухнята, но и тя бързо се пълнеше с дим. След две отчаяни секунди бях разрязал стегнатите въжета.

— Арчи! — изкрещях.

Отговори ми само бумтенето на огъня. Отворих до максимум крана на чешмата, намокрих си главата, сграбчих една кърпа за чинии, намокрих и нея и се покрих. После приведен притичах през пълната с пушек къща да търся Арчи.

Открих го в спалнята в далечния край на коридора, проснат по гръб на пода, с овързани китки и глезени. Хвърлих кърпата на главата му, сграбчих го за ръцете и го метнах на гръб — сто кила живо тегло, които изпокъсаха всичките безупречни шевове на Поп.

Втурнах се по тесния коридор, със залитане си запробивах път през ревящите пламъци към външната врата. Вкопчих се в нажежената брава и широко я отворих. Чистият въздух даде нова сила на огъня, който изригна като вулкан. Запрепъвах се навън към алеята за коли и положих Арчи на тревата.

Огледах го. Нямаше обгаряния. Допрях пръсти до дебелия му врат и усетих равномерен пулс. Лицето му обаче бе доста изранено, той все още бе в несвяст. Проклех се, че го забърках в тази каша.

Задната част на десния ми крак пареше, по ръката ми избиваха мехури, лопатката на рамото ми бе жива рана, усещах гърлото и дробовете си, като че бях гълтал пламтящи саби.

В ягуара набрах от мобилния си телефон номера на полицията. Дадох на дежурния адреса на Арчи и изрекох една-единствена дума:

— Пожар.

После измъкнах торбата от багажника, извадих десет хиляди долара и ги натъпках в портфейла си.

Зарових торбата на петдесет метра навътре в гората и я затрупах с мека почва, листа и борови иглички. После с усилие се повлякох към мястото, където все още в безсъзнание лежеше Арчи, докато къщата му бързо изчезваше в пламъците.

Отведоха Джини! После се сринах на хладната земя.