Кинжалът на Медичите [bg]

Теци прибра електрошока обратно в джоба си и включи лазера. Пристъпи към мен.

— Джоуи, Лон — повика главорезите си — дръжте назад главата му. Готов ли си да крещиш, Асо?

Стиснах металните пръчки на стола, подготвяйки се за болката.

Някой ме сграбчи за косата и дръпна. Чух изпукване, когато вратът ми се изви назад, мехурчета въздух напуснаха шийните ми прешлени. Здрави ръце с мазолести пръсти хванаха челото ми. Надуших дъха на Ноло. Бе странно сладникав — като от паста за зъби.

— Сега не мърдай — нареди той. — Искам да стане както трябва.

Обзе ме ужас, когато усетих първото парване на лазера по врата си и помирисах противоестествената воня на горяща плът.

Малко остана да не завия от адската болка.

— Прекрасно закръглено „Н“ — обяви Ноло като ученик от основното училище. — Вертикална, хоризонтална и пак вертикална. — Представих си го как се съсредоточава, изплезил език от ъгълчето на устата си.

— Същия нарисувах и на татко ти в кабинета му, докато с мамчето спяхте на горния етаж — прошепна той в ухото ми.

Устата ми стана суха като пепел. Затворих очи.

— Само проверявах, да не би бележките да са у него. И без това животът му си отиваше. За мен бе удоволствие да му го отнема. Не беше корав като теб. Крещя.

Представих си баща си на долния етаж зад бюрото през онази последна нощ; така и не се качи да ме целуне.

Ноло запя мелодията на „Коледни звънчета“:

— Колко е хубаво да запееш… песен за убийство тази нощ.

Дълбоко въздъхнах, миризмата на собствената ми обгорена плът изпълни ноздрите ми. Преглътнах, изненадан, че гърлото ми още става за нещо. Той се подписа върху мен. После ми хрумна: следва ножът. Теци обича да пори, да изкормва.

— Вече е готово — обади се Теци. — Отличен плюс. Я да погледнем отдалеч. — Отпуснах глава напред и се втренчих в човека, прогорил инициала си върху гърлото ми. Той ми намигна. — Много си смел — отбеляза саркастично.

После се обърна към гангстерите си:

— Хайде, момчета, хващайте мис Венеция и я вкарвайте в колата. Да стъпим на газта и да шашнем града. Джоко, прибери тия шедьоври и гледай да не се спънеш и да счупиш и другата си китка. Размърдайте се, трябва да хванем самолета.

Значи нямаше да ме намушка, щеше да ме остави да изгоря.

Всички заплашително се раздвижиха из стаята и повлякоха отпуснатата като мокра връв Джини към вратата. Разбрах, че няма да им бъде нужна, след като преведе Кръговете на истината. От мисълта ме побиха тръпки. Видях Лон и Джоуи да влизат наново с тенекии бензин и да разливат течността по ъглите на стаята.

Преборих се с изгарящата болка в гърлото и сърцето си и потърсих джунглата, където ритъмът на бързите ми крака отваряше очите ми за всичко. Нисък клон, повалено дърво, хлъзгави листа, черна като нощта пантера.