Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Тя се изправи, преоблече се и се отправи към офицерската столова. О’Фарел, който надничаше през входа и си разменяше небрежни усмивки с жените от СЖВВС, помаха на Скай и я заведе до маса до прозореца. През стъклото Скай видя как Никълъс прекоси верандата и се спря да говори с някакъв пилот с пребледняло лице, който размахваше цигара. Питаше дали това бе мъжът от надупчения с куршуми „Бофайтър“, който се бе прибрал с мъртво тяло на борда. Докато Никълъс говореше, по устните му пробяга бегла усмихва и лицето му донякъде си възвърна цвета.

Марго нетърпеливо пушеше на прага, докато гледаше как три жени от СЖВВС се опитват да уловят погледа на красивия й годеник, а той не виждаше нищо друго, освен мъжа пред себе си. След това Никълъс отиде при нея и я последва до масата, на която седяха Скай и О’Фарел.

— Как си се научила да пилотираш толкова много модели самолети – попита О’Фарел Скай.

От джоба си Скай извади правоъгълно парче хартия с размер на сгъната носна кърпичка. Отгоре бе написано Ланкастър и Ланкастърци.

— С помощта на това – каза тя. – Бяха достатъчно мили, за да ми дадат бележки. Така че да мога да проверя каква е минималната скорост, вместо сама да я изчислявам – тя се усмихна, като видя израза на лицето на О’Фарел.

— Бележки? – каза невярващо той. – Но как, по дяволите, жена, която едва ли тежи повече от петдесет и пет килограма, може да вдигне трийсеттонен „Ланкастър“ във въздуха?

— Като се вземе предвид, че се готвя да пилотирам „Ланкастър“, а не да го мъкна на гръб, теглото ми едва ли има някакво значение – каза тя хладно.

— О’Фарел, ако искаш да приключиш деня с глава на раменете си, по-добре смени темата – намеси се Никълъс.

Марго ги наблюдаваше и изглеждаше саркастично развеселена.

— Мога ли да дойда и аз? – попита О’Фарел Скай.

Преди да успее да откаже, Оли се появи отново:

— Има нещо за теб.

Начинът, по който го каза, накара Скай да поклати глава.

— Какво? „Метеор“ без двигател? „Тифон“ без криле?

— Бойният „Бофайтър“, който преди малко кацна. Той е НЛ.

Самолетът, в който някакъв мъж бе загинал преди няколко часа. Кръвта му все още щеше да бъде вътре. И беше станал НЛ – негоден за летене, толкова тежко повреден, че КВС не искаха да рискуват живота на своите пилоти заради него. Щеше да лети само още веднъж, пилотиран от нея, до ремонтна база, където щяха да го използват за части.

Скай се изправи:

— Все още ли искаш да дойдеш? – попита тя О’Фарел.

— Мисля да те оставя този път да се справиш сама – каза О’Фарел смутено.

Не можа да се сдържи. Започна да се смее при израза на лицето на О’Фарел – силния американски пилот, който не искаше да рискува да пътува с потрошен самолет, управляван от жена. Но се спря, когато видя, че Никълъс се намръщи. Чу го да мълви: „За бога, Скай“, и осъзна, че в погледа на Марго се чете тъга от това, което изглежда бе разбрала за него в този момент.

Никълъс седеше в градината на селската къща срещу главния портал на базата Тангмере на ВВС. Бяха шестима пилоти за периода на пълнолунието, настанени в относително луксозни квартири в сравнение с бараките на авиационната база, въпреки че се налагаше Никълъс да дели стаята с О’Фарел. Имаха собствени адютанти, изпълняващи ролята на квачки, плюс готвачи, плюс охранители, които задоволяваха всички нужди на пилотите – приготвяха яйца с бекон за закуска – разкош във времена на военни дажби, и проверяваха пропуските на влизащите в къщата. Сякаш се бе върнал отново в пансиона, понякога си мислеше Никълъс. Невъзможно бе да остане сам.

Запали вероятно стотната си цигара за следобеда и разбра, че на сутринта щеше да се събуди с раздрано като самолетна писта гърло. Трябваше да си приготви картите. Да прегледа папката с данните. Поне да провери последните метеорологични прогнози. Но не можеше да се концентрира върху нищо друго, освен върху Скай, която излезе, смеейки се, и отиде да пилотира самолет, който спокойно можеше да се разпадне на двеста и четиресет метра височина.