Warcraft - Нощта на Дракона

— Да фокусираме волята си — каза той на Калек.

Синият изглежда не искаше точно това, но кимна и дори затвори очи. Крас направи същото. Магията на синия дракон беше различна от тази на червения, но дори Крас се изненада от някои нейни особености. В нея имаше нещо, което Крас не беше срещал у другите сини дракони, с които бе имал шанса да контактува от началото на съществуването си. Нещо, което дори самият Малигос не притежаваше.

Крас осъзна, че Калек е уникален не само като син дракон, а като дракон въобще. Той беше докоснат от силите на Слънчевия извор. Самият Калек не го знаеше, но Крас веднага го разбра. Влиянието на извора беше едва доловимо, но дълбоко. То така се сливаше със същността на синия дракон, че Крас беше убеден, че подобно нещо може да бъде само умишлено.

Преди да приеме истинската си съдба, Анвийна беше оставила у любимия си нещо за спомен от любовта й. Без Калек да осъзнава това, тя винаги щеше да бъде с него, дори в най-тежките му мигове. В някои отношения те двамата бяха по-близки дори от него и Алекстраза.

Крас усети внезапното нетърпение у Калек. Синият дракон не осъзнаваше какво беше открил Крас. Анвийна е имала причина да го скрие от Калек и червеният я уважи. Той се концентрира и свърза всичката си сила с тази на другия пленник. Заедно те се фокусираха върху оковите на Калек. Крас направи този избор. Ако нещо се объркаше, той се надяваше поне синият да успее да се спаси и да предупреди останалите орляци.

Отначало нищо не се случи. Оковите им също бяха свързани с магия. За щастие, обаче, явно се е предполагало, че златното парче ще е достатъчно. Крас и Калек откриха слаба връзка в заклинанието и я заличиха. Китките на синия бяха освободени. Другите окови вече бяха лесни за премахване. След не повече от минута двамата успяха да се изправят, макар и с мъка.

— Сега какво, Кориалстраз? — попита Калек, настоявайки да нарича другаря си с истинското му име, а не с това на формата, която червеният предпочиташе за момента.

Крас обичаше името на тази форма, но явно синият дракон не се съобразяваше с това.

— Ще вземем ли парчето с нас?

— Трябваха ми месеци, за да се сдобия с друго такова и да науча заклинанията, с които да го използвам. Синестра е направила това парче свое.

Той обърна с крак тялото на скардина. По гърдите му имаше следи от силни изгаряния.

— Можем да направим само едно нещо с него — да го оставим тук.

— Не бих предпочел точно това.

— Нито пък аз…

Но въпреки думите си, Крас се запъти към изхода, сякаш парчето вече не съществуваше. След миг Калек го последва.

— Накъде мислиш, че е изходът? — попита синият, вече в коридора.