Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Да, в най-скоро време ще направя изявление пред нацията.

— Нима ще направите всичко обществено достояние?

— Недей да припираш, драги! — Министър-председателят ласкаво го погледна. — Ще кажа за резултатите, но средствата ще си останат свръхсекретни. Ти ще отговаряш за това.

Бърдит кимна.

— Какво мога да кажа на Вандънбърг?

— Кажи му да си почива. Не, можеш да му кажеш, че ние отново ще станем велика малка държава, но ще продължим да сътрудничим с нашите съюзници. Всъщност можем да се разберем с който и да е съюзник. — Той млъкна за миг, а Бърдит любезно го изчака да продължи. — При първа възможност лично ще отида в Торнес.

След няколко дена посещението беше подготвено — очевидно то беше от голямо значение за министър-председателя, Джуди и Куодринг срещнаха затруднения — трябваше да скрият визитата от пресата, защото любопитството бе стигнало връхната си точка, но накрая въпросът бе решен с подобаваща секретност, а лагерът и неговите обитатели бяха тихо и дискретно подготвени. След успеха си Гиърс бе станал неузнаваем. Сякаш бе свалил от гърба си черупката и я бе захвърлил надалеч. Беше оживен, но приветлив и не само че позволи на Доней и Флеминг достъп до компютъра, но ги накара да присъствуват при обиколката на министър-председателя. Искал всеки да получи заслуженото уважение, каза той.

Флеминг си имаше съмнения относно тази показност, но ги запази за себе си; най-малкото можеше да му се удаде възможност да говори. В деня на посещението той пристигна рано в сградата на компютъра и свари там Андромеда да чака сама. Тя също изглеждаше променена. Дългата й коса бе сресана назад и вместо обичайната скромна рокля, носеше нещо като гръцка туника, прилепнала по гърдите и бедрата й и свободно падаща отзад.

— О-хо! — възкликна той. — Ако обикаляш наоколо в този вид, ще ти се случи нещо съвсем човешко.

— Дрехите ли имате предвид? — със слаб интерес попита тя.

— Ще направиш страхотно впечатление, макар че вече си го направила. Тогава няма кой да те удържи, нали? — попита кисело той. Андромеда го погледна, без да му отговори. — Вероятно министър-председателят ще те помоли да вземеш в свои ръце Даунинг Стрийт и сигурно си представяш как ще си спинкаме спокойно в леглата, като знаем колко си всесилна. Сигурно ни смяташ за големи глупаци.

— Вие не сте глупак — каза тя.

— Ако не бях глупак, сега нямаше да си тук! Сваляш от небето парче метал — дреболия, стига да знаеш как да го направиш — и изведнъж заставаш начело на парада.

— Това беше предвидено. — Тя го гледаше безизразно.

— А какво е предвидено за по-късно?

— Зависи от програмата.

— Да. — Той приближи към нея. — Ти си робиня, нали?

— Защо не си отидете? — попита го тя.

— Да си отида ли?

— Сега. Докато можете.

— Хайде, накарай ме! — Той се вторачи в нея твърдо и враждебно, но тя извърна глава.

— Може би ще се наложи — каза.

Той стоеше; искаше да я предизвика да продължи, но тя не го направи. След малко Флеминг погледна часовника си и изсумтя.