Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ще трябва да тръгнете скоро, че да стигнете Пайк преди мръкнало — рече ханджията. — Ратайчето ще дойде с вас да ви покаже пътя.

— Няма нужда от ратайчето ти — чу се плътен мъжки глас. — Нито от коня. Аз ще се погрижа племенникът ми да се върне в бащиния си дом.

Този, който го каза, беше жрецът, когото бе видял да води двата коня по брега. Когато мъжът се приближи, простолюдието коленичи и Теон чу мърморенето на ханджията: „Мократа коса“.

Висок и тънък, със свирепи черни очи и нос като гарванов клюн, жрецът беше облечен в роби от зелено, сиво и синьо, мътно преливащите се цветове на Удавения бог. Под мишницата му висеше мях, а в черната му, дълга до кръста коса и рошавата брада бяха вплетени сухи водорасли.

Споменът прониза Теон. В едно от редките си, кратки писма лорд Бейлон бе споменал, че най-младият му брат потънал по време на буря и станал свят човек, след като морето го изхвърлило жив на брега.

— Чичо Ерон? — промълви той колебливо.

— Племеннико Теон — отвърна жрецът. — Лорд баща ви ми поръча да ви посрещна. Хайде.

— Един момент, чичо. — Обърна се към „Мираам“. — Нещата ми — заповяда на капитана.

Дългия му лък от тисово дърво и колчана със стрелите донесе един моряк, но вързопа с дрехите му свали дъщерята на капитана.

— Милорд…

Очите й бяха зачервени. Когато взе вързопа, тя посегна да го прегърне — пред собствения си баща, пред светия му чичо и половината остров.

Теон бързо се извърна настрана.

— Моите благодарности.

— Моля — каза тя. — Аз наистина ви обичам, милорд.

— Трябва да тръгвам. — Той забърза след чичо си, който вече слизаше от кея, и го настигна. — Не очаквах вас, чичо. След десет години раздяла си помислих, че може би лорд баща ми и лейди майка ми ще дойдат лично, или ще пратят поне Дагмър с почетна гвардия.

— Не е твоя работа да оспорваш заповедите на Лорд Жътваря на Пайк. — Жрецът се държеше ледено, съвсем не като човека, когото Теон помнеше. Ерон Грейджой беше най-добродушният от чичовците му, винаги весел и засмян, обичаше песните, бирата и жените. — Колкото до Дагмър, Ждрелото отиде в Стария Уик по искане на баща ти, да разбута Каменните къщи и Тъпаните.

— За какво? Защо са събрани дългите кораби?

— Че за какво се събират дългите кораби? — Чичо му беше оставил двата коня вързани пред крайбрежния хан. Щом стигнаха до тях, се обърна към Теон. — Кажи ми истината, племеннико? На вълчите богове ли се молиш сега?

Теон рядко се молеше на каквото и да било, но това човек не можеше да го признае на жрец, дори да е брат на собствения ти баща.