Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Замъкът така ли изглежда, както го помните, милорд? — попита дъщерята на капитана и се притисна до рамото му.

— Изглежда по-малък — призна Теон, — но може да е от разстоянието.

„Мираам“ беше широка южняшка търговска гемия от Староград, превозваща вино, платове и зърно — обменяше ги за желязна руда. Капитанът й — шкембест търговец — държеше кораба по-надалече, отколкото му се искаше на Теон. Някой железен капитан на боен кораб щеше да ги преведе покрай канарите и под високия мост, протягащ се над тесния проток между вишката на портата и Голямата цитадела, но този закръглен южняк нямаше нито подходящия съд, нито екипаж, нито кураж за такова нещо. Затова обикаляха на безопасно разстояние и Теон трябваше да се примири с гледката на Пайк отдалече. Въпреки всичко „Мираам“ полагаше мъчително усилие да се задържи настрана от тези скали.

— Доста ветровито трябва да е тук — отбеляза дъщерята на капитана.

Теон се засмя.

— Ветровито, студено и влажно. Окаяно и сурово място, наистина… но милорд баща ми веднъж каза, че суровите места раждат корави мъже, а коравите мъже властват над света.

Лицето на капитана беше добило синкавозеления цвят на морето, когато дойде, поклони се и каза на Теон:

— Можем ли вече да насочим към пристана, милорд?

— Можете — отвърна Теон и на устните му пробяга тънка усмивка. Обещаното злато бе превърнало дебелака от Староград в безсрамен блюдолизец. Пътуването щеше да е много по-различно, ако на Морски страж бе чакал дълъг кораб от островите, както се надяваше. Капитаните от Железните острови бяха горди и своенравни и не изпитваха благоговение към човек заради знатната му кръв. Островите бяха твърде малки за такова благоговение, а дългият кораб — още по-малък. Ако всеки капитан беше крал на борда на своя кораб, както се казваше често, нищо чудно, че наричаха островите „Страната на десетте хиляди крале“. А когато си видял своите крале да серат през перилото и да позеленяват при буря, е трудно да им се кланяш и да се преструваш, че са богове. „Удавения бог кове мъже — бе казал старият крал Урон Червената ръка преди хиляда години, — но мъжете коват короните.“