Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Мъжете ловят риба, ровят земята и мрат. Жените раждат деца в кръв и болка, и мрат. Нощта следва деня. Ветровете и приливите остават. Островите са такива, какви ги е създал нашият бог.

„Богове, колко кисел е станал“ — помисли Теон.

— Ще заваря ли сестра си и лейди майка си в Пайк?

— Няма. Майка ти живее в Харлоу, при сестра си. Там не е толкова сурово, а кашлицата й я мъчи. Сестра ти е взела „Черен вятър“ на път за Голям Уик с писма от лорд баща ти. Ще се върне, бъди сигурен.

Нямаше нужда да казват на Теон, че „Черен вятър“ е дългият кораб на Аша. Не беше виждал сестра си от десет години, но толкова поне знаеше за нея. Странно, че го беше нарекла така, след като Роб Старк беше дал на вълка си името „Сив вятър“.

— Старк е сив, а на Грейджой е черен — промърмори той с усмивка, — но и те, и ние сме ветровити.

На това жрецът не отговори нищо.

— А с вас какво става, чичо? — попита Теон. — Вие не бяхте жрец, когато ме отведоха от Пайк. Помня как пеехте старите пиратски песни, застанал край масата с рог ейл в ръката.

— Млад бях и суетен — рече Ерон Грейджой, — но морето отми от мен глупостта и суетата. Онзи човек се удави, племеннико. Дробовете му се напълниха с морска вода, а рибата изяде люспите по очите му. Когато отново се родих, виждах ясно.

„Не само е кисел, а и луд.“ На Теон му харесваше онова, което помнеше от стария Ерон Грейджой.

— Чичо, но защо баща ми е свикал мечовете и платната си?

— Несъмнено ще ти го каже в Пайк.

— Бих искал да науча плановете му сега.

— От мен няма да ги научиш. Заповядано ни е да не говорим за това с никого.

— Дори с мен? — Теон кипна. Беше водил мъже в бран, беше ловувал с крал, беше печелил мъжка чест в групови битки на рицарски турнири, яздил беше с Бриндън Черната риба и с Големия Джон Ъмбър, спал беше с толкова момичета, че имената им не можеше да изреди, а чичо му се държеше с него така, сякаш беше още десетгодишно момче. — Ако баща ми крои планове за война, трябва да знам за тях. Аз съм наследникът на Пайк и на Железните острови.

— Колкото до това… ще видим — сухо отвърна чичо му.

Думите го удариха през лицето като шамар.

— Ще видим ли? И двамата ми братя са мъртви. Аз съм единственият жив син на лорд баща ми.

— Сестра ти е жива.

„Аша“ — помисли той смутено. Беше с три години по-голяма от него, но все пак…

— Жена може да наследи само ако няма мъж наследник по права линия — настоя гласно Теон. — Предупреждавам те, няма да позволя да ми се отнемат правата.

— Предупреждаваш слуга на Удавения бог ли, момченце? — изръмжа чичото. — Самозабравил си се. И си голям глупак, ако вярваш, че лорд баща ти ще повери тези свети острови на един Старк. Сега мълчи. Пътят е достатъчно дълъг и без глупавите ти брътвежи.

Теон стисна зъби и замълча. „Това било значи.“ Сякаш десет години в Зимен хребет можеха да го направят Старк. Лорд Едард го бе отгледал сред собствените си деца, но Теон така и не стана един от тях. Целият замък, от лейди Старк до последната кухненска слугиня, знаеше, че е заложник за доброто поведение на баща си и се държаха с него по подобаващ начин. Дори към копелето Джон Сняг се отнасяха по-почтително.