Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Под съмнителната закрила на замъка се намираше селцето Владетелски пристан, чието заливче гъмжеше от кораби. Последният му спомен от Владетелски пристан беше за димяща пустош, скелетите на опожарените дълги кораби и разбити галери покриваха каменистия бряг като кости на мъртви китове, от къщите бяха останали само разрушени стени и студени пепелища. След десет години от войната бяха останали оскъдни следи. Хорицата си бяха вдигнали нови обиталища от камъните на старите и бяха изрязали нови чимове за покривите. До пристана се бе издигнал нов хан, два пъти по-голям от стария, първият етаж беше от камък, а горните два — дървени. Септата зад него обаче си беше останала невъзстановена; останали бяха само седмоъгълните й каменни основи. Изглежда, гневът на Робърт Баратеон бе вгорчил вкуса на железните хора към новите богове.

Теон го интересуваха повече корабите, отколкото боговете. Сред мачтите на безбройните рибарски съдове забеляза една разтоварваща тирошка търговска галера до един масивен, тромаво поклащащ се кораб от Ибен с черен корпус. Много дълги бойни кораби, поне петдесет-шестдесет, стояха на котва в открито море и чакаха ред да пристанат в чакълестия плаж на север. Някои от платната носеха знаци от други острови: кървавата луна на Винч, черния боен рог на лорд Гудбрадър, сребърната коса на Харлоу. Теон затърси с очи „Тишина“ на чичо си Юрон. От този бърз и всяващ ужас червен кораб нямаше и следа, но затова пък „Великият кракен“ на баща му беше тук — на носа му имаше сив таран с формата на съществото, чието име носеше.

Дали лорд Бейлон бе свикал знамената на Грейджой в очакване завръщането на сина си? Ръката му отново се пъхна под наметалото и напипа кожената кесия. Никой не знаеше за писмото, освен Роб Старк; не бяха толкова глупави, че да поверят тайните си на една птица. Все пак и лорд Бейлон не беше глупак. Сигурно се беше досетил защо синът му се връща у дома след толкова време и бе постъпил както се полага.

Тази мисъл не го зарадва. Войната на баща му отдавна беше приключила. Сега беше настъпил неговият час — часът на неговия план, неговата слава и времето за неговата корона. „Но щом са дошли дългите кораби…“

Възможно бе да е само предпазна мярка. Защитен ход, в случай че войната се разпростре и по море. Старите по природа бяха предпазливи. А баща му вече беше стар, както и чичо му Виктарион, който командваше Железния флот. Чичо му Юрон беше друга песен, разбира се, но „Тишина“ не се виждаше в залива. „Толкова по-добре — каза си Теон. — Така ще мога да ударя още по-бързо.“

Докато „Мираам“ бавно се приближаваше към сушата, Теон закрачи неспокойно по палубата. Не допускаше, че ще завари на кея самия лорд Бейлон, но баща му сигурно щеше да прати някого да го посрещне. Можеше да е стюардът, Сайлъс Киселия, лорд Ботли, навярно дори Дагмър Ждрелото. Щеше да е добре отново да види отвратителното лице на Дагмър. Не че не знаеха за пристигането му. Роб беше изпратил от Речен пад седем гарвана и след като не намериха дълъг кораб в Морски страж, Джейсън Малистър бе пуснал към Пайк свои птици, допускайки, че тези на Роб може да са се изгубили.