Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Нищо, че камбаната е била веднъж от триста години — казал бе на другия ден Патрек на Теон, споделяйки с него опасенията на баща си в добавка към каната с ябълково вино.

— Когато брат ми нападна Морски страж — отвърна Теон. Лорд Джейсън беше посякъл Родрик Грейджой под стените на замъка и беше отблъснал железните мъже в залива. — Ако баща ти подозира, че храня някаква враждебност заради това, то е само защото не е познавал Родрик.

Смяха се над това, докато препускаха напред, за да се порадват на ласките на една едрогърда жена на мелничар, позната на Патрек. „Да беше сега Патрек с мен.“ Малистър или не, беше много по-приятен спътник от киселия стар жрец, в какъвто се бе превърнал добрият му чичо Ерон.

Пътят извиваше все нагоре и нагоре сред голите каменни хълмове. Морето скоро се изгуби от погледа им, макар че соленият вкус остана да виси във влажния въздух. Яздеха бавно, подминавайки пасища и изоставени рудници. Този нов за него, свят Ерон Грейджой не беше от приказливите. Яздеха потънали в мрачно мълчание. Накрая Теон не можа да издържи повече.

— Роб Старк сега е владетелят на Зимен хребет — подхвърли той.

Ерон продължи напред.

— Вълк. Като всеки друг.

— Роб прекрати васалството към Железния трон и се коронова за крал на Севера. Има война.

— Гарваните на майстера летят и над солената вода, както над скалите. Вестите ти са стари и изстинали.

— Това означава нов ден, чичо.

— Всяко утро носи нов ден, също като стария.

— В Речен пад биха казали друго. Те твърдят, че червената комета предвещава нов век. Пратеник на боговете.

— Че е знак, знак е — съгласи се жрецът, — но от нашия бог, не от техните. Горяща дамга е тя, каквито са носели хората ни в старо време. Това е пламъкът на Удавения бог, излязъл от морето, и предвещава надигащ се прилив. Време е да изпънем платната и да поемем през света с огън и меч, както е било.

Теон се усмихна.

— С това съм напълно съгласен.

— Човек се съгласява с бог както дъждовната капка с бурята.

„Но тази дъждовна капка един ден ще стане крал, старче.“ Писнало му беше от навъсеното мълчание на чичо му. Пришпори коня си и препусна напред с усмивка.

Почти по залез-слънце стигнаха стените на Пайк, полумесец от черен камък, виещ се от една стръмнина на друга, с порталната вишка в средата и трите квадратни кули от всяка страна. Теон все още можеше да различи белезите, оставени по камъните от катапултите на Робърт Баратеон. От руините на старата южна кула се беше издигнала нова, с по-светъл, сивкав камък, още необрасъл с лишеи. Тъкмо там Робърт бе успял да пробие и беше нахлул през рухнали зидове и трупове, размахал бойния си чук и с Нед Старк до дясното му рамо. Теон беше гледал тази сцена от убежището на Морската кула и понякога в сънищата си още виждаше факлите и чуваше глухия тътен на рухващите стени.