![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Вратата беше от сиво, обковано с желязо дърво и Теон я завари залостена. Заудря с юмрук и изруга, когато една треска проби тъканта на ръкавицата му. Вратата беше влажна и плесенясала, а железните пъпки — ръждясали.
След малко излезе някакъв страж в черна желязна броня и шлем.
— Ти синът ли си?
— Дръпни се от пътя ми, че да не разбереш кой съм.
Мъжът се отмести. Теон изкачи витото стълбище към солария. Завари баща си седнал до един мангал, загърнат в халат от мухлясали тюленови кожи, които го покриваха от глава до пети. Щом чу тропота на ботуши по камъните, владетелят на Железните острови вдигна очи да види единствения си жив син. Беше по-дребен, отколкото го помнеше Теон. И много измършавял. Бейлон Грейджой открай време си беше слаб, но сега изглеждаше, сякаш боговете са го топнали в казан и са стопили всяка излишна ока плът от костите му, докато остане само коса и кожа. Тънък беше и кокалест, с лице, изсечено сякаш от кремък. И очите му бяха кремъчни, черни и остри, но годините и солените ветрове бяха придали на косата му сивотата на зимно море, изпъстрено с бели петна. Несплетена, тя висеше надолу по гърба му.
— Девет години, а? — най сетне рече лорд Бейлон.
— Десет — отвърна Теон, докато сваляше скъсаната ръкавица.
— Момче взеха — каза баща му, — Сега какво си?
— Мъж — отговори Теон. — Вашата кръв и вашият наследник.
Лорд Бейлон изръмжа.
— Ще видим.
— Ще видите — обеща Теон.
— Десет години, казваш. Толкова те държа Старк. И сега идеш като негов пратеник.
— Не негов — каза Теон. — Лорд Едард е мъртъв, обезглави го Ланистърката.
— И двамата са мъртви. Старк и оня Робърт, дето ми сринаха стените с камъните си. Заклех се да доживея да ги видя в гроба, и доживях. — Лицето му се сгърчи. — Но ставите ми пак така болят от студа и влагата, както докато бяха живи. Тъй че каква полза.
— Полза има. — Теон пристъпи към него. — Нося писмо…
— Нед Старк ли те облече така? — прекъсна го баща му и го изгледа примижал над вмирисания си кожен халат. — Той ли благоволи да те навлече в тези кадифета и коприни и да те направи своя мила дъщерица?
Теон усети как кръвта нахлу в лицето му.
— Не съм ничия „дъщерица“. Ако не ви харесват дрехите ми, ще ги сменя.
— Ще ги смениш, я. — Лорд Бейлон смъкна кожите от гърдите си и стана. Не беше толкова висок, колкото го помнеше Теон. — Тази дрънкулка на врата ти — със злато ли е купена, или с желязо?
Теон опипа златната верижка. Беше забравил. „Беше толкова отдавна…“ Според закона на древните жените можеха да носят накити, купени с пари, но един воин носеше само онова, което е свалил от трупа на врага, посечен от собствената му ръка. Казваше се „платено с желязо“.
— Червиш се като девица, Теон. Зададе ти се въпрос. Златната цена ли си платил, или желязната?
— Златната — призна Теон.
Баща му пъхна пръсти под наниза и го дръпна толкова силно, че щеше да откъсне главата на Теон, ако верижката не беше се скъсала първа.
— Дъщеря ми е взела бойна секира за любовник — каза лорд Бейлон. — Няма да търпя синът ми да се кипри като някоя курва. — Хвърли скъсаната верижка в мангала и тя се плъзна в жарта. — Точно от това се боях. Зелените земи са те размекнали, а Старките са те направили свой.
— Грешите. Нед Старк беше тъмничарят ми, но кръвта ми все още е солена и желязна.
Лорд Бейлон обърна гръб, за да стопли дланите си над мангала.
— Но кутрето на Старките те прати като добре обучен гарван, стиснал в нокти жалкото му писъмце.
— Нищо жалко няма в писмото, което ви нося — каза Теон, — а предложението, което прави, му бе внушено от мен.
— Този вълчи крал се допитва до теб за съвет, така ли? — Хрумването сякаш развесели лорд Бейлон.
— Да, слуша ме. Ловувал съм с него, учил съм се с него, делял съм месо и медовина с него, воювах редом с него. Спечелил съм доверието му. Той гледа на мен като на по-голям брат, той…
— Не! — Баща му заби пръст пред лицето му. — Не и тук, не в Пайк, не и пред мен, няма да го наричаш брат, този син на оногова, който подложи на меч истинските ти братя. Или забрави Родрик и Мейрон, които бяха от твоята кръв?