Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— А какво беше то? — запитах аз.
— Един скрипец се откъсна от такелажа и се сгромоляса на палубата зад него. Той се обърна и облещи очи, като че му се бе явило някакво видение. „Не е дошло времето“ — изрече и ножът се изплъзна от безжизнените му пръсти.
Няколко минути мълчах и не смеех да задам съдбоносния въпрос.
— Какво ще стане с мен? — успях да запитам най-после.
— Не бой се, няма да се отървеш от наказание за престъпленията си. Както виждаш, корабът е в движение. Толкова бързо, колкото могат да ни носят вятърът и вълните, ние те водим към гибел на бесилката.
— Къде ме водите? Кажи ми — настоявах аз.
— В Санта Галма — отговори старият Стан и изрази учудването си, като видя как на устните ми се появи усмивка на задоволство. — С нетърпение ли очакваш това, а — запита той, — та чак се усмихваш при мисълта, че ще увиснеш на бесилката, окован във вериги? Съвсем друго ще бъде изражението на лицето ти в деня, когато нозете ти престанат завинаги да се допират до земята.
Излишно е да разказвам за всичките ни страдания през това кратко пътуване до Санта Галма. Даваха ни само толкова храна и вода, колкото да не умрем. По половин час дневно ни развързваха един по един и ни позволяваха да походим насам-натам по палубата за раздвижване. През останалото време лежахме и се измъчвахме. Но поне аз бях щастлив, защото знаех, че нося на Санта Галма предупреждение, което щеше да послужи като известно изкупление за всички престъпления, които бях вършил на ония кървави кораби — „Страшни“ и „Нападател“.
Влязохме в пристанището на Санта Галма късно една вечер и капитанът не можа да дочака до сутринта, за да занесе на брега вестта за залавянето на прословутия Еднооки. Той заповяда веднага да се спусне лодка и с мъка слезе в нея, като ми напомни, че още на другия ден ще увисна окован на бесилката. Върна се към полунощ и прекара останалите тъмни часове седнал до мен, като ту ме обсипваше с всякакви ругатни, каквито му дойдеха на ум, ту описваше живо изтезанията, които щях да изпитам, и смъртта, която ме очакваше, щом бъда свален на брега, ту загубваше самообладание и едва не ме убиваше със собствените си ръце. В един от тези случаи насмалко не ме удуши, та загубих съзнание и когато отново дойдох на себе си, ужасно се страхувах, взирайки се в безумните му очи, че в последния момент може да ме убие и така да ми попречи да предупредя губернатора на Санта Галма.
Настъпи утро, спокойно и ясно. Лудият капитан нареди да ме измият, избръснат и облекат в една от неговите униформи. Искаше да ме представи на жителите на Санта Галма, това беше гордост за него и държеше да ме направи привлекателен в техните очи. В бързането си да ме отведе на брега, за да ме покаже на островните обитатели, той временно забрави за смъртта на бесилката, към която ме водеше.
Развързаха краката ми, същата „услуга“ направиха и на Лен Григс и Дългия Джон. Казаха ни да станем и да слезем в лодката, която чакаше до борда.
Вестта на капитана се бе разнесла мълниеносно. Когато лодката ни опря до кея, видях два реда войници, които чакаха да ни поемат, а от двете страни на улицата, откъдето трябваше да минем, се бяха стълпили безброй хора.
Какво ужасно мъчение е да вървиш между тълпи от себеподобни и да не чуваш нищо друго освен гневни ругатни и хули. Лудият капитан крачеше начело на малката процесия, съвсем обезумял от вълнение. За него имаше възгласи „ура“, примесени със смях, предизвикан от чудноватите му постъпки, защото от време на време той притичваше назад да ми удари плесница Или да ме заплюе. За тримата пленници имаше само псувни. Враждебни очи ни гледаха злостно, груби гласове ни ругаеха, мръсни пестници се размахваха към нас. Дори децата дюдюкаха подигравателно и с красноречиви жестове показваха какво ще ни сполети: като слагаха ръчички около гърлата си, изплезваха езици и въртяха очи, те имитираха човек, който се задушава.
Така вървяхме около триста ярда. Тълпата жадуваше да види как ще страдаме след малко за престъпленията си и два пъти се опита да се докопа до нас. Охраняващите ни войници подхвърляха добродушни закачки на най-настойчивите зяпачи и ги отблъскваха, като спущаха прикладите на мускетите си върху пръстите на краката им или си служеха ловко с лакти. Само веднъж ме докосна друга враждебна ръка освен ръката на лудия капитан, но отговарящият за нас дребен офицер действува така бързо, че обезкуражи всякакви по-нататъшни опити да ме закачат.
Човекът, който посегна към мен, широкоплещест здравеняк с голяма рошава черна брада, бе изблъскал грубо настрана двама от войниците и се бе приближил до мен. Тъй като бях вързан, аз не можех да направя нищо, за да отбегна застрашителния му юмрук, но се постарах да посрещна очаквания удар с безстрашен поглед.