Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Дай ми само кратък отдих и ще ти покажа друг начин да се любим — прошепна Грейди в ухото й. Изкиска се при вида на вдигнатите й вежди и отворената й уста.
— Как можеш? Искам да кажа пак? Бъди никога… — тя се изчерви и погледна настрани. Изведнъж си спомни една от причините, заради която отказваше да се люби с Грейди. Бъди никога не я бе карал да се чувства така, както Грейди.
— Погледни ме, Сторм. — Заповедническият му тон я накара да обърне глава. — Аз не съм Бъди. Бъди е мъртъв, както е мъртва и Лятното небе. Но ние сме живи и животът продължава.
— Аз го обичах.
— И аз обичах Лятното небе. Но тя беше младежката ми любов. Разбрах го едва сега и винаги ще я ценя, също както и сина, с който тя ме дари.
— А аз ще ценя любовта на Бъди — бавно рече Сторм.
Изведнъж я осени мисълта, че тя и Грейди много си приличат. И двамата бяха обичали и загубили скъпи приятели. Грейди беше прав, че те са били младежките им увлечения. Към Бъди никога не бе изпитвала дивата, непрекъсната страст, която предизвикваше у нея Грейди, нито пък бе достигнала до удоволствия като онези, които той й разкри. Но някакъв вътрешен глас й нашепваше, че би било много наивно, ако повярва на Грейди, че я обича.
— Аз… аз не искам да заема мястото на Лятното небе — плахо се обади Сторм.
— Никой никога не може да заеме мястото й — отвърна сериозно Грейди. — Тя е майка на сина ми.
Думите му я пронизаха като нож в сърцето. За първи път толкова ясно й показваше, че не я обича.
— Надявам се споделената страст да е достатъчна за изграждането на брака ни — рече тя унило.
Грейди остро я погледна. „Да не би да се опитва по някакъв свой начин да ми каже, че никога няма да ме обикне? — питаше се мрачно. — Много важно — помъчи се да се успокои. — От нея ще излезе чудесна майка за сина ми, а и явно има някакви, макар и не силни чувства към мен, иначе не би отвърнала така на страстта ми. По-добре да приема, каквото ми предлага, отколкото да чакам и се надявам на невъзможното.“
— Ако страстта е всичко, с което разполагаме, ще се задоволя с това — решително отсече Грейди. — Стига да си доволна.
„Доволна? — горчиво си каза Сторм. — Едва ли! Защо Грейди не я обича дълбоко, както е обичал Лятното небе? Колко лесно можеше да го обикне, стига той да иска любовта й“, помисли си тъжно. Макар да даваше вид, че приема живота на белите, тя знаеше, че дълбоко в сърцето му още се таи огорчение и ненавист към бялата раса. Докато не научи, че насилието поражда насилие и че изпълненото с омраза сърце скоро изсъхва и умира, надеждата да намерят любовта беше нищожна.
— Засега съм доволна — каза Сторм. — Но ако, макар и веднъж проявиш жестокост или допуснеш друга жена помежду ни, ще ви напусна — и теб, и Тим.
— Приключих с жестокостите. Отмъщението за смъртта на Лятното небе ме откъсна от семейство, и приятели. Моля се един ден да ми простят за начина, по който ги напуснах преди шест години.
— Не си ли мислил да отидеш да ги видиш?
Грейди мълча толкова дълго, че Сторм реши, че не е чул въпроса. Понечи да го повтори, но тихите му думи я изпревариха.
— Много пъти, но ме е страх.
— Страхуваш се — изсмя се Сторм. — Мислех, че от нищо не те е страх.
— Понякога ожесточението в сърцето ми ме плаши. — Приглушените думи сякаш идваха направо от душата му. Но Сторм ги чу и се смая от страданието, което изразяваха. А и той за първи път говореше с нея за миналото.
— Може би, ако ми разкажеш за смъртта на Лятното небе, ще ти олекне — предложи тя с надежда. Тишина.
— Грейди? Наистина искам да ти помогна.
Тишина.
— Извинявай. Не го правя от любопитство.
— Не, ще ти разкажа. Това се случи преди четири години…
Тринадесета глава
Сторм се завъртя в прегръдката на Грейди, така че да може да вижда смръщеното му лице на слабата светлина на лампата. Проблясъците на примигващия пламък танцуваха предизвикателно по изопнатите му черти и разкриваха цялото му нещастие и мъка.
— Доколкото разбрах, смъртта на Лятното небе е дошла неочаквано.
Грейди горчиво въздъхна.
— Не само неочаквано, но и беше акт на неоправдана жестокост от безотговорни хора.
Сторм сдържа дъха си и го изчака да продължи без подкана. Искрено вярваше, че ако й разкрие болката и огорчението, които таи в сърцето си, ще изпита облекчение.
Мислите на Грейди се върнаха назад във времето и пред очите му отново се яви онзи ужасяващ ден, когато целият му живот се преобърна. Едва беше навършил двадесет и две, а Лятното небе беше с няколко месеца по-млада. Тим нямаше и годинка, но Лятното небе очакваше второ дете.