Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
След няколко дена Волфганг помоли лакея да отвори прозореца. Никой освен граф Арко — той напоследък се отбиваше всеки ден — не идваше при него, а Волфганг мразеше самотата. Тя пораждаше тъга, а тъгата душеше мислите. Но сега след като с разрешението на графа отвориха прозорците, вътре нахлуха звънът на камбаните, гласовете на слугите, които точеха вода от чешмата, чаткането на подкови по калдъръмените улици. Привичните звуци раждаха мелодии. Волфганг придаде на своята част от ораторията Хенделова форма и Еберлиново съдържание. Негова светлост ще остане доволен. Волфганг предпочиташе ораториите на Хендел пред всички други, но архиепископът обичаше повече музиката на Еберлин. За да се увери, че неговите мелодии могат да се пеят, Волфганг си ги тананикаше. Той и сега не харесваше гласа си, тънък и писклив, но пееше вярно и дойде до извода, че съчинението напълно подхожда за катедралния хор, който ще изпълнява ораторията.
Граф Арко се изненада, че Волфганг завърши своята част за две седмици. Той никак не очакваше от детето да се справи така бързо със задачата. Почеркът беше детски, партитурата зацапана с мастилени петна и граф Арко реши, че такова произведение не може да се изсвири. Желаейки да се увери в това, даде партитурата на Лоли, но Лоли неохотно потвърди, че Моцартовата част е напълно годна за изпълнение. После графът показа нотите на Хайдн, още незавършил своята част, и той каза:
— Това е заимствувано нещо. Чист Еберлин.
— А може ли да се изпълни?
— Мисля, че да. Но момчето трябва още много да учи.
— А вие на възрастта на Волфганг по-добре ли щяхте да напишете такава музика? — Граф Арко съвсем не се готвеше да взема нечия страна, ала детето бе удивително.
— Нима това е важно в случая?
— За Волфганг — да.
След изпълнението на ораторията архиепископ Шратенбах каза на Леополд:
— Радвам се, че синът ви се оказа достоен за ласкавите отзиви, които получихме от чужбина.
— Благодаря ви, ваша светлост. Надявахме се и се молехме на бога да останете доволен.
— Но ако още веднъж без мое разрешение продължите отпуска си, няма да бъда толкова великодушен.
— Аз съм ваш покорен слуга, ваша светлост.
Шратенбах се развесели. Нима музикантът си мисли, че така лесно може да го излъже? Архиепископът насмалко не каза на Моцарт, че прекрасно разбира колко струват лицемерните уверения в покорност, но размисли: не му подхождаше да води пререкания с един свой подчинен.
— За нас е голяма чест, ваша светлост, че взехме участие в празнуването на вашата годишнина.
— Също такава чест, както да се свири пред Луи XV? Или пред Джордж III?
— По-голяма, ваша светлост. Където и да изнасяха концерти децата, нашите мисли постоянно бяха как да заслужим вашето разположение и благослов.
Архиепископът го удостои с усмивка, но Леополд видя само едно студено озъбване. После негова светлост се отдалечи и Леополд, останал насаме с граф Арко, попита:
— А в какво се състоят моите задължения?
— Не разбирам защо ми задавате подобен въпрос. Малко ли ви се виждат?
— Не, не, разбира се. Но какво точно трябва да върша — настоя Леополд.
— Надявам се, че както преди, и сега сте изкусен цигулар. Негова светлост има нужда от изпълнители и учители, а не от гении. — Като видя, че музикантът се смути, графът омекна: — Леополд, понякога ставате прекалено настойчив. Да, имате необикновени деца, но и моите са необикновени и една дъщеря вече изгубих. Благодарете на съдбата, че се е оказала по-снизходителна към вас.
— Благодарен съм, ваше сиятелство. Но вие, надявам се, разбирате, че децата ми действително заслужиха правото да свирят пред императрицата, пред Луи XV, пред Джордж III.
— Да не сте замислили ново пътешествие? — учуди се граф Арко.
— Съвсем не! Поне засега. Но ако например след година императрицата изведнъж пожелае да чуе децата или намисли Волфганг да съчини нещо за нея, как ще се отнесе към това негова светлост? Това ще бъде голяма чест за Залцбург.
— Може да се измоли още един отпуск. Неплатен. Не бива да забравяте обаче, че сте на служба при негова светост.
— Неплатен отпуск, така ли?
— Ще получите пари, щом пристъпите отново към изпълнение на задълженията си.
— В качеството на заместник капелмайстор?
— Нима според вас трябва да уволним Лоли, който е винаги на услугите на негова светлост?
Леополд мълчеше. Беше силно огорчен. Както и да се стекат събитията, винаги ще се намери предлог, за да не му дадат длъжността капелмайстор.
— На ваше място щях да мисля повече за кариера в Залцбург. Тук имате добри приятели.