Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Господин Моцарт — каза императорът, — съчиненията на вашия син пробудиха у много хора съмнение дали ги пише самият той.
— Проверете го, ваше величество! — не се сдържа Леополд. — Много ви моля!
— Какво да му възложим? Соната? Или може би серенада? Макар че това не е толкова сложно.
— А какво ще кажете за опера, ваше величество?
Йосиф се смая.
— На неговата възраст?
— След седмица Волфганг навършва дванадесет години, ваше величество. На двадесет и седми.
„Изглежда, този самонадеян музикант ми отправя предизвикателство“ — помисли си императорът с раздразнение. Но само за миг, тъй като беше човек разумен, абонат на „Кореспонданс литерер“, а Грим, който не обичаше да преувеличава, сипеше щедри похвали за момчето. При това ще бъде забавно да се наблюдава съперничеството на това дете с възрастните, което навярно ще възбуди интерес. Просветена Европа ще заговори за него, новия император Йосиф II.
— Ваше величество, нали тук има и оперен театър?
— Този, който дадохме под наем на граф Афлиджо?
— Същият, ваше величество — отвърна Леополд. Винаги му се налагаше да подсказва на всички, включително и на императорите. — Една ваша дума, ваше величество, и този импресарио на часа ще поръча опера на Волфганг Моцарт.
Йосиф погледна майка си, но тя мълчеше. Афлиджо не му беше подчинен, просто бе дал под наем на графа кралския театър, защото императрицата вече бе похарчила за него много пари; от друга страна, Афлиджо навярно ще се вслуша в неговата молба. Освен това за императрицата, изглежда, бе приятна срещата с Моцартови.
— Помислете само, ваше величество — продължи Леополд, — каква сензация ще бъде една вечер да дирижира своята опера прочутият в цял свят Глук, който вече е на петдесет и четири години, а на следната вечер с него като равен с равен да се мери едно дванадесетгодишно момче.
Но колко ли ще струва това? Йосиф изведнъж стана предпазлив, макар че не той щеше да поставя операта.
— Ще помислим — каза императорът.
— Една ваша дума, ваше величество, и всичко ще се уреди.
Музикантът проявяваше настойчивост. Йосиф се намръщи. И все пак идеята му се стори примамлива. Ако операта се провали, цялата вина ще падне върху Афлиджо. А в случай че тя има успех, императорът ще пожъне лаврите за добрия си вкус.
— Ще ви уредим среща с граф Афлиджо — съгласи се той.
Разкошът в жилището на импресариото — то се намираше на Колмаркт — изуми Леополд. Този разкош можеше напълно да съперничи с шьонбрунския. Леополд се съмняваше в принадлежността на Афлиджо към аристокрацията въпреки неговата титла. Твърде пищно бе облечен той — с явното намерение да направи силно впечатление. Но самият Афлиджо му хареса: хубавец, с остри черти, приятно мургава кожа и проницателни черни очи. Разговорът се водеше на италиански и Леополд разбираше, че импресариото проверява доколко те знаят езика.
— Виенската опера е изцяло в моите ръце — заяви Афлиджо, — в това не бива да имате никакви съмнения.
— Нямаме такива съмнения, ваше сиятелство — увери го Леополд.
— Императорът твърди, че синът ви е готов да съчини опера, но момчето е само на дванадесет години. Как може да му възложим толкова сложно нещо?
— Вече написах няколко арии — гладко, не по-зле от баща си каза на италиански Волфганг. — За английския крал, за императрицата и за император Йосиф II.
— Негово величество си мисли, че разбира от музика. Обаче ще видим. — Като пренебрегна Волфганг, графът се обърна към Леополд: — Аз имам либрето от нашия нов придворен поет Марко Колтелини, към него трябва да се напише музика. Това е „La finta semplice“. Познато ли ви е, Моцарт?
— „Мнимата наивница“ — преведе Леополд на Волфганг, макар че момчето само разбра и се учуди защо е необходимо татко да му превежда. — Това да не е по пиесата на Голдони?
Афлиджо се намръщи.
— Грешите — каза той. — Както и да е, искам музиката да се напише по маниера на „Добрата дъщеря“ от Пичини — операта, която се ползува с най-голям успех.
— Слушах я в Брюксел, когато бяхме със сина ми на концертно турне.
— В Брюксел?! — усмихна се подигравателно Афлиджо. — Дори във Виена трудно може да се постави както трябва италианска опера, но аз поне разполагам с италиански певци. — Той подаде на Волфганг либретото — да го прегледа, докато те с Леополд се договарят за условията.
Споразумяха се Волфганг да напише операта за три месеца и да получи за нея сто дуката, когато предаде партитурата; Афлиджо обеща да постави операта при първа възможност.