Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
„Татко е готов на всичко, само и само да получи поръчка“ — мислеше си Волфганг. Сюжетът на „Мнимата наивница“ беше съвсем елементарен: обикновена комедия, в която една хитра жена, преструвайки се на глупачка, успява да уреди живота на двама свенливи ергени — единият от тях неин брат, — оженва ги за любимите девойки. Но още преди Волфганг да изрази мнението си, татко благодари на Афлиджо за любезността и добави:
— Ваше сиятелство, уверен съм, че като получите партитурата, ще споделите мнението на маестро Манцуоли и Йохан Кристиан Бах.
— Възможно е. Кажете, Моцарт, синът ви девствен ли е?
— Граф Афлиджо, та той е само дванадесетгодишен! — Изуменият Леополд дръпна импресариото настрана, за да не ги слуша Волфганг.
— Манцуоли на дванадесет години беше вече кастрат. А вие твърдите, че синът ви е преждевременно развит.
— Това е самата истина. Що се отнася до музиката, той стои по-високо от мнозина известни композитори.
— А по отношение на живота? Той няма да бъде вечно на дванадесет години. За да пише опери, трябва да умее да пише за любовта. Други теми няма. Смятате ли, че е съзрял за любов?
Леополд мълчеше. Той и сам се замисляше над това, но всеки път решаваше да се облегне на естественото развитие, отлагаше този въпрос за по-късен период. Откъде да знае ще разбере ли Волфганг нещо от всички любовни връзки и будоарни истории или не.
— Аз мисля, Моцарт — каза Афлиджо, — че неизбежно ще почнете да ревнувате сина си от първата жена, в която се влюби. Ще ви се струва, че ви е изменил, че се е осквернил, че ви е предал.
— Желая му щастлив семеен живот, какъвто е моят.
— Искате да го венчаете за музиката, искате тя да му замени и жената, и любовницата?
— Ваша светлост, безспорно се шегувате!
— Ни най-малко. Вие се прекланяте пред вашия син, а аз — пред Дон Жуан. Или в музиката на вашия син любовните мотиви отсъствуват?
— Графе, той е само на дванадесет години.
— Синът ви пише музика за възрастни, а искате да се отнасят към него като към дете, като към чудо. Вие сте умен човек, Моцарт.
„Толкова ли съм умен“ — мислеше си Леополд. Афлиджо стана почти любезен, сякаш откри у събеседника си онази единствена черта от характера, която уважаваше. Но когато си тръгваха, Леополд силно, до болка стисна ръката на Волфганг.
„Какво му става на татко — размишляваше Волфганг. — От какво е загрижен?“ Волфганг бе слушал толкова опери. Вече бе измислил темата на ария за добре поставен сопранов глас.
По пътя за вкъщи татко възкликна:
— Струва ми се, че напразно пристигнахме тук. Във Виена, изглежда, има не по-малко проститутки, отколкото във Версай.
— Не ти ли хареса импресариото, татко?
— А на теб?
Татко иска да знае неговото мнение. Волфганг се учуди. Трябва да е много огорчен от нещо.
— Струва ми се, че графът не обича особено музиката. Той какво, също ли е проститутка?
— По-скоро бих го нарекъл сводник.
Но татко не обясни какво значи това.
— Едни твърдят, че Афлиджо е професионален комарджия — каза той, — други го смятат за професионален прелъстител. Впрочем без тези качества един импресарио едва ли може да мине. Ето какво, Волфганг… — Видът на татко стана сериозен.
— Да, татко?
— Кажи, Волфганг, ти… — Леополд се изчерви, покашля се, но не посмя да продължи.
Волфганг се усмихна.
— Харесват ли ти момичетата?
— Някои ми харесват.
— И много ли? — загрижено го разпитваше татко.
— Как така много?
— Волфганг, говоря ти сериозно!
— Също толкова много, колкото на Луи XV му харесваше мадам Помпадур?
— А ти какво знаеш за това?
— Каквото си ми казвал.
— Аз рекох, че тя е проститутка. Нищо повече.
— Е, аз зная още, че те спяха заедно. И че той я предпочиташе пред всички останали.
— Не съм ти казвал такова нещо. А какво друго знаеш? — татко настръхна.
— Всички знаят как се създават децата. С изключение на самите деца.
— А ти… Опитвал ли си тази работа?
Като ученик, който се чувствува по-умен от учителя, Волфганг снизходително погледна татко.
— Ти нищо не разбираш, татко — каза той. — Още съм твърде малък. Но имам представа как става това.
Татко промени темата.
— На този Афлиджо ще му покажем с кого си има работа. Предполагам, че три месеца за опера са ти дори много. — А тайно помисли: колкото по-зает ще бъде синът му, толкова по-добре.
Волфганг потъна до гуша в работа. Навреме си лягаше да спи, хранеше се умерено, работеше под надзора на мама, която грижливо следеше синът й да не се преумори. Сутрин татко му даваше да преглежда оперни партитури от други композитори. Следобед Волфганг композираше. А вечер, ако не се чувствуваше уморен, обсъждаше с татко написаното.