Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

— Нима англичаните пеят и оперните арии на ужасния си език? — попита Баризани.

— В Лондон всички опери се изпълняват на италиански.

— Волфганг действително ли се хареса на Рамо и Бах? — интересуваше се Венцел.

— Да. И на Манцуоли също. Като заминаваше за Италия, прочутият певец ни покани да му гостуваме там.

— А подаръците, подаръците? — За подаръците искаха да знаят всички. — Наистина ли са от Луи XV и от крал Джордж III?

Леополд с гордост показа златната кутийка за енфие, подарена му от френския монарх, и поясни:

— Англичаните предпочитат да даряват пари. — После каза на Нанерл и Волфганг да донесат най-разкошните подаръци, а сам даваше пояснение: Дузина златни часовници, две дузини кутийки за енфие, някои със златни и сребърни инкрустации, обеци от слонова кост и от бисери, четири златни пръстена, скъпа кутия за писмени принадлежности от сребро със сребърни пера, за да може Волфганг да композира, когато е на път, две шпаги, украсени със скъпоценни камъни, холандски дантели, английски шапки, фламандски плащове, френски пелерини и кутийка от чисто злато — с клечки за зъби.

Леополд млъкна за малко, за да даде възможност на затаилата дъх аудитория да оцени чудните подаръци, и Булингер забеляза:

— Тези подаръци навярно възлизат на хиляди гулдени.

— Икономът на Луи XV ми съобщи, че ако някога пожелая да продам златната кутийка за енфие, кралят щял да я откупи за няколкостотин гулдена.

Гостите се полюбуваха на кутийката, а после Булингер попита:

— Вие навярно сте спечелили но време на пътешествието не по-малко от десет хиляди гулдена.

Радостно оживеният Леополд изведнъж помрачня, подозирайки някаква клопка.

— Не забравяйте, че ми се наложи да похарча цяло състояние, за да не се изложа пред аристокрацията като бедняк. А колко ми е струвал всеки концерт, трудно можете да си представите. Съмнявам се дали сме покрили всичките разноски.

Шахтнер се учуди, че Волфганг почти не е порасъл през тези три и половина години. И докато Леополд изброяваше знатните господа, пред които децата бяха изнасяли концерти, Шахтнер внимателно се вглеждаше в брата и сестрата. Момичето има горд вид като баща си, но на Волфганг безспорно са му дотегнали подаръците. Чертите на момчето сякаш са станали още по-деликатни, мислеше си той, а бледостта и слабостта му показват, че болестите не са го щадили. Волфганг обаче не беше го забравил като го видя, се хвърли на шията му и особено се оживи, когато Шахтнер рече:

— Покажи ми новите си сонати.

— Написах към тях и вариации, те непременно ще ти харесат.

Но преди Волфганг да тръгне за нотите, в разговора се намеси Ана Мария. Тя доведе за ръка Нанерл и попита:

— Е, кажете, Андреас, нали много е порасла?