Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Много, пък се е и разхубавила.
Нанерл пламна и за да скрие смущението си, показа на Шахтнер холандските си дантели.
— Прекрасни! — изрази възхищението си той. — Ти си щастливка.
Ана Мария изпрати Нанерл и Волфганг при другите гости и едва тогава попита:
— Негова светлост сърди ли се на Леополд?
— Откъде накъде?
— Вие отлично знаете, Андреас, че Леополд получи отпуск само за една година.
— Без съмнение Леополд е знаел всичките условия.
— Не отговаряте на въпроса ми.
— Следния път, Ана Мария, искайте съвета ми преди да заминете, не после.
— Но Леополд е толкова упорит!
Сякаш доловил, че става дума за него, при тях дойде Леополд и Шахтнер тутакси попита:
— Смяташ ли да приключите с пътуванията?
— Нито един разумен музикант не би взел такова глупаво решение.
— И все пак си разчитал, че ще ви посрещнат тук с отворени обятия.
— Нима направих малко за прославата на Залцбург?
— Но с цената на какво? Децата изглеждат много слаби и бледи.
— Те доста боледуваха — въздъхна Ана Мария. — Сега вече ще си починат.
— Кажи, Леополд, колко спечелихте? Като приспаднеш всички разходи.
— Защо те интересува това? — слиса се Леополд от любопитството на приятеля си.
— Искам да зная дали е заслужавало да се рискува толкова.
Леополд направи знак да мълчат — към тях идваше граф Арко.
Забеляза, че камерхерът е остарял, чертите на лицето му се бяха удължили, станали по-остри.
— Моцарт — обяви граф Арко без всякакво предисловие, — негова светлост желае синът ви да напише музика към първа част на Драматичната оратория „Дългът на първата, най-важната божа заповед“. Хайдн и Адлгасер композират за втората и третата. Момчето трябва да пише музиката в резиденцията, за да не възникнат съмнения по отношение на неговото авторство.
— Нима негова светлост се съмнява в това, че Волфганг сам е съчинил изпратените от мен сонати?
„И още как — помисли си граф Арко. — Тъкмо затова иска да го затвори в двореца.“ А добави на глас:
— Трудно може да се повярва, че едно единадесетгодишно дете може да напише такива зрели творби.
— Волфганг беше на девет, когато съчини френските и английските сонати.
— Още по-добре, значи сега няма да има нужда от ничия помощ.
Леополд не възрази. Тонът на граф Арко ясно показваше, че по-нататъшният спор е безсмислен.
Графът продължи с печална усмивка:
— Цялото ми семейство ви благодари за поднесените съболезнования.
— Графинята ни удостои с приятелството си — отвърна Леополд. — Смъртта й беше тежка загуба за всички нас, особено за Волфганг — тя много го обичаше.
— Писа колко й харесвало момчето.
— Графиня ван Ейк беше необикновена жена. Познанството с нея за нас е голяма чест.
Приближиха ги и други гости и графът отново заговори с официален тон:
— Ораторията трябва да бъде готова след месец, за годишнината от ръкополагането на негова светлост. Той очаква да получи произведение, достойно за важността на това събитие.
— Цял месец? — Леополд се разсмя. — Огромен срок, драги графе.
— Предполагам, че синът ви няма да измами нашите очаквания — сухо каза граф Арко. — Това би било голямо разочарование за негова светлост.
Защо татко се безпокои? Волфганг бе напълно сигурен в себе си. Издържа такова изпитание у принц дьо Конти, а тогава знаеше много по-малко. От това как той, Волфганг, ще се справи със задачата, до голяма степен зависят авторитетът и положението на баща му; момчето разбираше това, но татко не трябваше да се тревожи, всичко ще бъде наред. Сюжетът на старата мистерия18 беше скучен, ала да се съчини музика към нея не представляваше трудност. Волфганг бе слушал доста оратории и прекрасно помнеше как се строи тяхната композиция. Достатъчно беше един път да чуе нещо, за да възпроизведе лесно неговата форма. И все пак когато зад него се затвори вратата на чакалнята, където трябваше да композира в компанията само на един лакей, татко имаше такъв вид, сякаш са хвърлили сина му в затвора.
Обстановката потискаше Волфганг. Наистина тук имаше бюро, на което да работи, а стените бяха украсени с картини, изобразяващи библейския потоп, но клавесинът беше посредствен и общата атмосфера — гнетяща.
Волфганг скоро се отегчи от еднообразието на ораторията и с удоволствие се зае с една ария за дискант. Постепенно той се увлече и дори взе партитурата със себе си в леглото; в целия дворец тази ария беше за него единственото нещо, скъпо и близко на сърцето му.
Веднъж граф Арко дойде при него да се осведоми как върви композицията, но Волфганг само сви рамене. Щом нямаха доверие в него, и той не беше длъжен да им вярва.
18
Жанр на религиозния западноевропейски театър, възникнал през четиринадесети век. — Б.пр.