Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг се изтощи от продължителното боледуване. След пристигането в Хага той легна от ангина, едва оправил се след болестта, почна да го мъчи ревматизъм в ръцете и му се наложи да прекрати упражненията. И тъкмо Нанерл стана от постелята, той легна с температура, повръщане, разстройство и остри спазми в коремната област като тези на сестра му.
Волферл остана на легло много седмици, измъчвайки се, че не може да се упражнява. Честите болести го гнетяха. Плашеше го мисълта, че никога не ще се избави от болките и страданията. Слабостта, която го бе овладяла, изглеждаше унизителна.
Като се почувствува малко по-добре, той веднага изяви желание да стане и татко, въздъхвайки с облекчение, рече на мама:
— Трябва да е бил прав последният лекар, който каза, че децата вероятно са болни от тифус абдоминалис (коремен тиф). — Татко се гордееше със знанията си по латински.
Волфганг изпитваше срам заради немощното си тяло. Опита се да стане, но не можа да се задържи прав — стъпалата и пръстите на краката му бяха като безчувствени. Смяташе се виновен в нещо, но в какво — сам не знаеше. Едва след седмица, когато най-сетне почна да ходи без чужда помощ, родителите си възвърнаха съня.
На тържествата по случай провъзгласяването на принц Орански за глава на Нидерландската република Волфганг и Леополд изпълниха шест композирани от Волфганг сонати за клавесин и цигулка, които момчето бе посветило на принцеса Каролине. Принцът им даде петдесет гулдена и след почти цяла година, прекарана в Холандия, Моцартови най-сетне потеглиха за Париж. Преди заминаването Леополд, обезпокоен от мълчанието на Шратенбах по повод на толкова проточилото се отсъствие, изпрати до архиепископа сонатите, посветени на принцеса Каролине, със скромните почитания на Волфганг.
Леополд остана доволен от топлия прием, който им оказа Грим. Приятелят отново го представи на публиката като капелмайстор на залцбургския архиепископ, уреди няколко концерта у принц дьо Конти и помести в „Кореспонданс литерер“ хвалебствена статия за Моцартови, в която подчерта растящото майсторство на Волфганг като композитор. Ако автор на статията бе сам Леополд, той би я написал в същия дух, затова се възхити от добрия вкус на Грим.
Но минаха два месеца и Леополд разбра, че и в Париж не може да разчита на постоянен успех. Заболя принц дьо Конти и всички концерти в двореца бяха отменени. Аристократите, които ги покровителствуваха досега, се отдадоха на нови развлечения. Луи XV след смъртта на мадам Помпадур си търсеше нова любовница и съвсем бе забравил за музиката. Като видя отново, че разходите почнаха да надхвърлят приходите, Леополд се приготви за път. Граф Арко му изпрати от името на архиепископа кратко благодарствено писмо за „холандските сонати“ и нищо повече.
Господин Грим и госпожа д’Епине, дошли да се сбогуват, ги посъветваха да се върнат през Швейцария, където децата биха могли да свирят пред големия им приятел Волтер — той живееше във Ферни, недалеч от Женева. Леополд смяташе Волтер за проклет безбожник, но разбираше колко важно е да си осигури неговото покровителство.
— Прекрасна мисъл! — възкликна той.
Госпожа д’Епине се въодушеви:
— Лично ще му пиша!
— Волтер я обича, защото тя не се прехласва от възторг пред него — обясни Грим.
— Волтер проявява голям интерес към гении като Волфганг — забеляза госпожа д’Епине.
А Грим добави:
— Надявам се, Леополд, че не изисквате твърде много от момчето Има доста крехък вид.
— Беше болно от тиф в Холандия. Но щом се върнем вкъщи, ще има достатъчно време за почивка. С пътешествията вече е свършено. Поне за известно време.
— Момчето има удивителен природен ум и очарование. Ще бъде жалко, ако преждевременното развитие убие в него тези качества.
— Съгласен съм с вас — каза Леополд и в знак на благодарност за всички услуги, оказани му от Грим, му поднесе в дар с подписа си своята „Школа за цигулка“, издадена в Холандия по време на престоя им там.
— Точно такъв екземпляр подарих и на принц Орански — гордо заяви той.
— Мерси, мерси! — отвърна Грим. — Желая ви успех пред господин Волтер.
След месец, прекаран в Дижон и Лион, където даваха концерти, Моцартови побързаха за Женева. В Женева Леополд завари очакващото го писмо от госпожа д’Епине, в което тя му съобщаваше, че Волтер поради заболяване няма да може да приеме децата. Волфганг много се учуди на огорчения татко, който знаеше какво значи да си болен. Славата на Волтер не му правеше впечатление, беше свирил пред толкова знаменитости — една повече или по-малко, нямаше никакво значение.