Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Граф Арко, искрено ценя всичко, което направихте за мен. Благодаря ви.
— Наистина ли ме цените, Леополд?
— Разбира се. Волфганг ми каза, че сте се отбивали при него всеки ден.
— Той е прекрасно момче. Мило и обично, само малко упорито като баща си. Бъдете нащрек, особено когато забележите, че застава на пътя на другите композитори. Веднага щом почувствуват в негово лице сериозна заплаха, незабавно ще се опълчат срещу него, а това, че е дете, ще ги озлоби още повече. — Граф Арко връчи на Леополд златен медал за Волфганг — подарък от архиепископа за първата част от ораторията.
Леополд бе разочарован — златото в медала се оказа равностойно едва на дванадесет дуката, — но на Ана Мария подаръкът й хареса, а Нанерл съжали, че не може да носи медала вместо Волфганг, когото повече заинтересува поръката на негова светлост да напише още едно произведение.
22
За архиепископа Волфганг написа Великденска кантата и тя получи одобрение. Съчини и две симфонии за принц фон Фюрстенберг, за които му платиха. Преработи четири сонати от Шобер и Бах в концерти за клавесин и ги изпълни пред архиепископа, който отбеляза, че са на равнището на Хайдн. Ала върхът на успеха бе поръчката, изпратена от Мария Терезия — да напише за идната година музика по случай сватбата на дъщеря й Мария Йозефа с неаполитанския крал Фердинанд. Волфганг чувствуваше голям прилив на сили, беше отпочинал и жадуваше за нещо ново. Бе готов да съчини за императрицата всичко, което тя пожелае; надяваше се Мария Терезия да спре избора си на опера.
Татко получи отпуск при условията, за които спомена граф Арко. Цялото семейство очакваше е нетърпение пътуването Заминаха за Виена, изпълнени с големи очаквания. Но едва явили се в двора, където щяха да уведомят Волфганг каква музика да напише, в града избухна епидемия от едра шарка.
След седмица стана известна още една ужасна новина. Татко ги събра в малката гостна на квартирата, която наемаха при един златар, и обяви:
— Ерцхерцогиня Мария Йозефа е заболяла от едра шарка. Всички приготовления за сватбата са отложени.
— Какво ще правим? — попита мама.
— Какво! — сърдито отвърна татко. — Ще чакаме, както всички.
Скоро ерцхерцогинята почина.
— Сега никой не ще пожелае да покани децата — каза татко. — Всички се страхуват от шарката.
— Как няма да се страхуват! — възкликна мама. — Казват, че епидемията непрекъснато растяла.
— Каква ти епидемия, само отделни случаи по къщите, където рядко се чистят помийните ями.
— Да не би да грешиш? — Ана Мария не можеше да превъзмогне страха си.
— Не, не греша. Просто нервите ти не са в ред.
На другия ден Ана Мария каза на Леополд:
— Най-големият син на хазаина се е разболял; навярно е едра шарка, никого не пускат при него.
Леополд не отвърна, терзаеха го други грижи.
Волфганг също бе неразположен. Главата му гореше, а ръцете бяха студени като лед. Но само да кажеше подобно нещо, веднага щяха да го отведат от Виена, а той не искаше да заминава. При това се боеше, че пак се е разболял, сякаш не му стигаха болестите, изтърпени през миналото пътешествие. Волфганг седна да се упражнява на преносимия клавикорд, макар че главата му стана още по-гореща, а ръцете съвсем изстинаха. Едва взе няколко акорда, като движеше с мъка пръсти, и хазаинът го помоли да спре: двете му по-малки деца също заболели и се нуждаели от покой. Хазаинът каза същото и на татко, когато той се опита да надникне при децата и да види какво им е; не пускаха никого в детската стая.
Леополд навести всичките си познати и навсякъде чуваше само едно:_ във Виена върлува шарка, коси най-вече децата. Заболели половината от децата в града. От тях половината били на умиране, а другите, оцелелите, останали обезобразени за цял живот_.
Когато Леополд научи, че децата на хазаина са получили обрив, веднага напуснаха квартирата. Но където и да потърсеха жилище, все попадаха на болен от едра шарка. Волфганг се почувствува съвсем зле и призна това пред татко. В отчаянието си Леополд откара семейството в Бърно, на сто и двадесет километра от Виена. Но епидемията дойде и в Бърно. Тогава Моцартови отидоха в Оломоуц, където сред тамошната аристокрация Леополд имаше познати и се надяваше, че семейството му ще се окаже в безопасност.
Обаче поради страх от зараза никой от местните аристократи не се реши да приеме Моцартови. Всички стаи в по-добрите странноприемници бяха заети от заможни бежанци, пристигнали от Виена. Леополд с мъка се сдоби със стая в едно бедно ханче, наречено „Черният орел“. Нямаха друга възможност. Лицето на Волфганг се покри с обрив, той трудно разпознаваше близките си.