Господарят на светлината [bg]

— Не са ни открили — отбеляза Тарака.

— Засега — отвърна Сам. — Този проклет Бог на Огъня може да вижда носещите се по дъното на морето песъчинки. Ако се извърне към нас, надявам се ще можеш да избегнеш…

— Така ли? — запита Тарака, който в миг се бе озовал на десетина метра нагоре и встрани.

Продължиха да се носят нагоре, срещу лавината от падащи камъни. Но изведнъж, с яростен вик демоните се заеха да запращат по своите противници цели скални планини, придружени от ураганен вятър и да ги покриват с огнени платнища.

Най-сетне стигнаха гърлото на кладенеца, прехвърлиха се отвъд него и се понесоха далеч от битката.

— Трябва да заобиколим отвора, за да стигнем вратата.

От кладенеца излетя един ракашас и се понесе след тях.

— Отстъпват! — изкрещя той. — Богинята падна и Червеният я подкрепя, докато се измъкват!

— Те не отстъпват — поправи го Тарака. — А искат да ни пресекат пътя. Спрете ги! Разрушете пътеката! Бързо!

Като метеор се спусна демонът обратно в кладенеца.

— Обуздателю, чувствам се уморен. Не знам дали ще ми стигнат силите да ни изнеса навън и да ни спусна долу.

— Ще се справиш ли с поне част от пътя?

— Да.

— Първите триста стъпки, където пътеката е най-тясна?

— Мисля, че ще мога.

— Добре!

Побягнаха.

Докато тичаха покрай ръба на кладенеца, отвътре е изскочи още един демон.

— Докладвам! — извика той. — На два пъти унищожавахме пътеката! Всеки път Господарят на Огъня прокарваше в скалата нова!

— Тогава нищо не може да се направи! Остани с нас! Помощта ти ще ни потрябва съвсем скоро.

И той се понесе пред тях, осветявайки пътя им като огненочервена стрела.

Най-сетне заобиколиха кладенеца и се понесоха в тунела. Щом стигнаха отвъдния край разтвориха тежката врата и пристъпиха на скалната площадка.

— Преследват ни! — извика демонът и хлопна вратата зад тях.

Сам пристъпи отвъд ръба на площадката и се понесе надолу. Миг по-късно вратата зад тях се обагри в яркочервено и после се разтопи.

С помощта на демона успяха да се спуснат в подножието на Чанна и поеха по пътеката, която се виеше надолу. Сега полите на планината ги скриваха от боговете. Но изведнъж пламъци заплющяха по скалата под тях.

Демонът подскочи във въздуха, завъртя се и изчезна.

Продължиха да тичат по пътеката, която водеше към долината с колесницата. Когато я наближаваха, демонът се появи отново.

— Кали, Яма и Агни се спуснаха долу — докладва той. — Шива остана да защитава тунела. Агни е начело на преследването. Червеният подкрепя богинята, която накуцва.

В долината пред тях лежеше гръмотевичната колесница. Изящна и стройна, без излишни украшения, бронзова на цвят, макар да не беше от бронз, тя се извисяваше над малката поляна. Приличаше на паднало минаре, на ключ от къщата на титан, или на някакъв детайл от божествен музикален инструмент, изплъзнал се от ярко сияещото в нощта съзвездие за да падне на земята. Имаше нещо незавършено в нея, но това като че ли оставаше скрито за окото. Колесницата притежаваше онази особена красота, която е характерна за изтънченото оръжие и е достижима само когато върви заедно с функционалната целесъобразност.