![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Те чакаха в мрака.
Чакаха дълго, потънали в мълчание. Времето се влачеше бавно, като пълзящ нагоре по хребета старец.
Стояха на тесния праг над черната пропаст и чакаха.
— Не трябваше ли вече да го чуем?
— Може би. Може би не.
— Какво ще правим?
— Какво имаш пред вид?
— Ако въобще не дойдат? Докога ще чакаме?
— Ще дойдат с песен.
— Надявам се.
Но не се чуваше песен, нито някакво движение. Неподвижно застина времето около тях.
— Колко дълго чакаме?
— Не знам. Много.
— Чувствам, че нещо не е наред.
— Може би си прав.
— Да се издигнем ли на няколко нива по-нагоре за да разузнаем обстановката, или искаш да те отнеса на свобода?
— Да почакаме още малко.
— Добре.
Отново настъпи тишина. Измерваха я със стъпки.
— Какво беше това?
— Кое?
— Някакъв звук.
— Нищо не чух, а използваме едни и същи уши.
— Не говоря за телесния слух. Ето пак!
— Нищо не чух, Тарака.
— Продължава. Прилича на писък, само дето не свършва.
— Отдалече?
— Да, доста. Слушай с мен.
— Да! Струва ми се, че това е скиптърът на Кали. Значи битката продължава.
— Толкова дълго? В такъв случай боговете са по-силни отколкото предполагах.
— Не, ракашаcите за по-силни отколкото аз предполагах.
— Независимо дали ще победим, или ще загубим, Сидхартха, и в двата случай за момента боговете са заети. Ако успеем да се прокраднем край тях, ще стигнем до техния съд, който сигурно е оставен без стража. Не го ли искаш?
— Да откраднем гръмотевичната колесница? Ето това е идея… Тя е не само средство за бързо придвижване, но и могъщо оръжие. Какви са ни шансовете?
— Сигурен съм, че ракашаcите ще издържат колкото е необходимо — а изкачването на Адския кладенец ще е доста дълго. Сега не е време да използваме пътеката. Макар и уморен, ще опитам да ни изнеса по въздуха.
— Тогава да се издигнем на няколко нива по-нагоре и да разузнаем обстановката.
И те се понесоха бавно нагоре в мрака.
Не след дълго, насреща им се появи едно светещо кълбо. То се спусна на дъното на пещерата и израсна в дърво от бледозелен огън.
— Как върви битката? — запита Тарака.
— Задържаме ги, — докладва сиянието, — но не можем да се доближим до тях.
— Защо?
— Защото имат на себе си онова, което ни отблъсква. Не знам как да го нарека, но не можем да се доближим до тях.
— Как тогава се биете?
— С неспирна лавина от камъни. Използваме още огън, вода и вихрушки.
— А те как отвръщат на това?
— Тризъбецът на Шива проправя път през всичко. Но колкото повече унищожава той, с толкова повече го засипваме. И той стои неподвижно като статуя, изпращайки в небитието бурите, които ние можем да завихряме вечно. От време на време се отвлича да убие някой от нас и тогава на атаките отвръща Богът на Огъня. Скиптърът на богинята забавя всичко, към което се насочва и забави ли се, то среща или тризъбеца на Шива, или смъртоносната ръка и око на Бог Яма.
— И досега не успяхте да им причините никакви загуби?
— Не.
— Къде са се спрели?
— Недалеч от гърлото на кладенеца. Спускат се бавно надолу.
— Какви са нашите загуби?
— Осемнадесет.
— Значи сгрешихме, като изчакахме толкова дълго. Цената е твърде висока и нищо не сме спечелили… Сам, не искаш ли да направим опит с колесницата?
— Заслужава си риска… добре, да опитаме.
— Върви тогава, — обърна се той към демона, който се разклоняваше пред него, — върви, а ние ще те последваме бавно. Ще се издигнем нагоре по срещуположната стена. Когато започнем изкачването, ще удвоите вашия напор. Не им позволявайте да си поемат дъх, докато не ги подминем. Задръжте ги достатъчно време, за да можем да откраднем тяхната колесница в долината. А след това ще се върна при вас в истинската си форма и ще приключим с битката.