Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Никога преди това не бе докосвана там, никога не бе познала бурята на страстта, не беше изпитала усещането, че по вените й тече разтопена лава. Телесната близост със съпруга й беше рядко и бегло преживяване, което я оставяше безразлична или гневна. Затова не беше подготвена за това зашеметяващо усещане за щастие, което покри кожата й с топла влага и изпрати по тялото й студени и горещи вълни, които образуваха водовъртеж в главата й. На устните й напираха неизричани никога досега думи на страст и молба. Бедрата й с готовност се отвориха под търсещите му пръсти и тя се вкопчи в раменете му като удавница в парче дърво.
Демиън я положи нежно върху пясъчния под на пещерата, като първо разпростря жакета и ризата си, за да й бъде приятно. Мери легна под него и го загледа с очакване. Очевидно любимият й съумяваше да удържа напиращата в тялото му страст, което му позволяваше да милва прекрасното й тяло, докато то се разтрепери от копнеж и се загуби във вихрушка от чувства. Той разбра, че всичко това беше ново за нея, че никога преди не беше достигала висините на екстаза и едва неговата любов щеше да я отведе до върха на блаженството, и великодушно реши да забрави собственото си желание и да се посвети изцяло на нейното удоволствие.
Мери не можеше да прави нищо друго, освен да даде воля на чувствата, които събуждаха у нея ръцете и устните му. Тя беше неспособна да му задава въпроси, да поеме инициативата, да контролира ставащото в тялото й. Докато Демиън изследваше всяко сантиметърче от нея и проникваше във всички потайни кътчета, тя разбра, че всъщност той и не очаква тя да прояви активност. Когато й се стори, че е достигнала абсолютния връх и се отпусна замаяна под него, той свали и останалите си дрехи и я изпълни с мъжествеността си. Блаженството, което я обзе, беше толкова силно, че заплака от щастие. Когато той се раздвижи в нея, тя се устреми към нови върхове, толкова замайващи, че почти й причиняваха болка. Тогава Демиън спря за миг, изчака, а после съвсем бавно се плъзна в самата сърцевина на женствеността й. Когато тя си мислеше, че не би могла да понесе нищо повече, той проникна още по-дълбоко в нея и тя се загуби в него, загуби връзка със света. Останаха само слетите им тела, а след минута дойде и прекрасният миг, когато той се изля в нея с мощни тласъци.
Двамата останаха дълго неподвижни, докато действителността се завърна, коравият под на пещерата се заби в раменете на Мери и тя усети тежестта на тялото му. Раздвижи се едва забележимо, но това беше достатъчно. Демиън промълви нежни думи на извинение, отдели се от нея, претърколи се настрана, подпря се на лакът и я погледна. Изтри с пръст една сълза от бузата й, наведе се и нежно я целуна по върха на носа. Трепкащата светлина на фенера задълбочаваше прозрачното сияние на кожата й, светлината на удовлетворението във виолетовите очи. Мери отвърна на усмивката му и бавно плъзна ръка по гърдите му. По кожата имаше капчици пот.
— Обичам те, Мери Трелоуни — промълви нежно той.
— И аз те обичам — кимна сериозно тя.
Демиън въздъхна доволно.
— Най-после се приближихме до целта. Ти ще се омъжиш за мен, скъпа моя контрабандистке, и ще станеш примерна гражданка, която спазва законите! — Той моментално съжали за думите си, защото блясъкът в очите й угасна и устните й се стегнаха упорито.
— Това е невъзможно — отговори просто тя, както бе направила преди.
И той отговори със същите думи:
— Е, добре! Тогава няма да говорим повече за това.
По лицето й премина сянка на облекчение, но и на учудване. Той я целуна бързо, стана и й подаде ръка.
— Не исках да кажа, че не би ми било приятно да те любя в това контрабандистко убежище — каза той, обърна я и изтри пясъка от гърба й. — Но ако съдбата иска така, трябва до сложим в тази пещера поне удобно легло.
— Това е най-лесната работа. — В очите й отново светнаха хлапашки искри. — Аз ще се погрижа да уредя този въпрос. Тук не идва никой — освен в нощите, когато чакаме доставка. През цялото останало време пещерата ще е на наше разположение. Жак ще дойде едва след три седмици. Дотогава ще сме си създали всички удобства.
Той кимна мълчаливо, изпълнен с възхищение. Докато тя се обличаше, в слабините му пламна ново желание, макар и примесено с гняв и потиснатост. Беше безсилен да сложи край на тази лудост, защото тя не му позволяваше да се меси в тайния й живот. Вместо това просто бе вградила любовта им в опасната, противоречива схема на живота си. Двамата щяха да продължат тайната си любов в тази никому неизвестна пещера, и то само защото Мередит не искаше да узакони връзката им. В момента той нямаше друг избор, освен да приеме решението й — или това, или щеше да я загуби. Но той беше стар войник и се бе научил да изчаква търпеливо.