Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
На небето се показа тънко резенче луна. Тази нощ нямаше звезди. Далеч пред себе си виждаше, че Марк държи мобифона до ухото си. Сакът бе преметнат през рамото му. Рейчъл се озърна и не забеляза никого. Тук ли бе предвидено да стане предаването? Мястото не беше лошо, ако си планирал път за изтегляне. Взе да разсъждава по възможностите.
„Форт Трайън“ беше хълмиста местност. Щеше да има прикритие, ако се изкачи по-нависоко. Закатери се и тъкмо се канеше да се спотаи, когато забеляза, че Марк напуска парка.
По дяволите. Пак се налагаше да се придвижва.
Рейчъл запълзя по корем надолу по хълма. Тревата беше остра и миришеше на сено, причината за което бе, както допускаше, неотдавнашната суша. Стараеше се да не изпуска Марк от поглед, но го изгуби, когато той напусна терена на парка. Реши да рискува и запълзя по-бързо. При портала на парка се скри зад каменна колона.
Марк беше там, но не задълго.
С притиснат към ухото си мобифон, той зави наляво и се изгуби надолу по стълбите, водещи към влак „А“.
По-нагоре пред себе си Рейчъл забеляза мъж и жена, които разхождаха куче. Можеха да са участници в операцията, или просто мъж и жена, които разхождат куче. Марк все още не се виждаше. Нямаше време за догадки. Прилепи се ниско долу до някаква стена.
Облегната на нея, се запромъква надолу към стълбите.
Едгар Портман заприлича на Тикнър на типичен персонаж от пиеса на Ноел Кауърд. Носеше копринена пижама под червен халат, завързан с изключително старание. Краката му бяха обути в кадифени чехли. Докато брат му Карсън, от своя страна, изглеждаше твърде неглиже — с размъкната пижама, косата разчорлена, стърчаща във всички посоки. Очите му бяха кръвясали.
Нито един от братята не успяваше да откъсне очи от снимките на компактдиска.
— Едгар — обади се Карсън, — да не правим прибързани изводи.
— Да не прави прибързани… — Едгар се извърна към Тикнър. — Та аз му платих.
— Да, сър — отвърна Тикнър, — преди година и половина. Знаем за това.
— Не. — Едгар се опита да вложи в думата възможно най-силно отвращение, но силите го бяха напуснали. — Имам предвид наскоро. Всъщност днес.
Тикнър се изправи в стола.
— Колко пари?
— Два милиона долара. Има ново искане за откуп.
— Защо не се свързахте с нас?
— О, да, разбира се! — Едгар произведе кикот, преизпълнен със сарказъм. — Всички свършихте такава брилянтна работа предишния път.
Тикнър почувства, че кръвта му кипва.
— Да не искате да кажете, че сте дали на зет си още два милиона долара?
— Точно това искам да кажа.
Карсън Портман продължаваше да се взира в снимките. Едгар хвърли поглед към брат си, после пак към Тикнър.
— Марк Сейдман ли уби дъщеря ми?
Карсън се изправи.
— Знаеш добре.
— Не питам теб, Карсън.
Сега и двамата мъже се вторачиха във федералния агент. Но на Тикнър тези не му минаваха.
— Казвате, че сте се срещали със зет си днес?
Ако Едгар бе нервиран, че пренебрегват въпроса му, не го показа.
— Рано тази сутрин — отвърна той. — В „Мемориъл Парк“.
— Тази жена от снимките — Тикнър ги посочи — беше ли с него?
— Не.
— Някой от вас виждал ли я е преди?
И двамата братя отговориха отрицателно. Едгар вдигна една от фотографиите.
— Дъщеря ми е наела частен детектив, за да направи тези снимки?
— Да.
— Не разбирам. Коя е тя?
Тикнър отново пренебрегна въпроса.
— Писмото за откупа е било изпратено до вас, както миналия път ли?
— Да.
— Тук нещо не ми е ясно. Откъде сте знаели, че не ви погаждат номер? Откъде сте били сигурни, че си имате работа с истинските похитители?
Карсън се хвана за въпроса.
— Всъщност помислихме, че е измама — уточни той. — Тоест отначало.
— И кое ви разубеди?
— Отново изпратиха коса. — Карсън обясни набързо за ДНК анализите и за молбата на доктор Сейдман да се направят допълнителни тестове.
— Значи сте му дали всички косми, така ли?
— Да, сър — потвърди Карсън.
Едгар отново се залиса в снимките.
— Тази жена — изплю той. — Сейдман имал ли е връзка с нея?
— Не мога да отговоря на въпроса.
— Защо иначе дъщеря ми ще иска да се правят снимките?
Иззвъня мобилен телефон. Тикнър се извини и залепи слушалката до ухото си.
— Бинго! — извика О’Мали.
— Какво?
— Засякохме Сейдман на таксовата бариера E-Z. Пресече моста Вашингтон преди пет минути.
Механичният глас ми нареди: