Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Ана Хънингтън стоеше до Роби и наблюдаваше, леко разтревожена, дъщеря си. Бяха хубава двойка, както някога, преди години. Всеки случай лейди Ана прекарваше голяма част от времето си с Роби. Танцуваше с него на балове, яздеше с него в парка, придружаваше него и дъщеря си на екскурзии. Роби никога не е бил по-щастлив и Люсиен знаеше, че би трябвало да се радва за него. Може би някой ден щеше да успее.
— Вече тичат — измърмори Джак, когато Клара даде сигнала за старт.
Сара Хънингтън се затича стремглаво, но веднага се спъна и падна. Едно разочаровано „о!“ прозвуча, докато останалите продължиха да тичат. Роби се наведе, вдигна от земята една гневна и разплакана Сара и я притисна към себе си, а тя обгърна врата му с ръчички и избухна на гърдите му в сълзи. Роби я потупваше по гърба, говореше й успокояващо, докато лейди Ана оглеждаше ръцете и краката й, за да види дали не се е наранила. Тримата представляваха красива гледка. Съвършеното семейство с баща, майка и дете.
— Той едва не умря заради нея — измърмори Люсиен, докато Роби изправяше Сара на крака и я хващаше за ръка. — Започна още щом напуснахме Англия, но стана сериозно, когато стигнахме в Андите. Той ни заведе до най-студената и най-отдалечена планинска скала на света и седя там три дена и три нощи в очакване на смъртта. Не говореше с мен, изобщо не ме чуваше. Не искаше да яде, нито да пие. Беше толкова слаб, че кокалите му прозираха през кожата. Вятърът беше ужасно студен, а кожата му цялата в кървящи рани.
— Божичко, Лъки — изрече недоверчиво Джак. — Никога не си ни казвал нищо подобно. Знаех, че пътуванията ти с Роби не бяха лесна работа, но такова нещо не съм и подозирал.
Малко по-далеч от тях Сара пъхна свободната си ръчичка в ръката на майка си и тръгна доволна между двамата като звено, което ги свързва. Зад тях присъстващите приветстваха победителя на състезанието, който прие и благопожеланията на Клара. Допълнителните слуги, наети от Люсиен за случая, се заловиха да подреждат бюфета с десерти и торти.
— Вятърът не спираше — продължи Люсиен. — Вече си мислех, че само шумът му е достатъчен, за де ме подлуди. Кой знае, може и да е станало — погледна той Джак. — Най-сетне го ударих така, че припадна, увих го с помощта на водачите в одеяла и въжета. Това продължи пет дена и Роби ни проклинаше при всяка крачка, но ние го свалихме най-сетне в хотела и чак там, в стаята му, го развързахме. — Той се разсмя безрадостно. — Аз му подадох нож и му казах, че ако иска да се самоубие заради Ана Хънингтън, нека го направи сега и да сложи край. Що се отнася до мен, аз ще се върна при Клара. Две седмици по-късно бяхме вече на един кораб за Портсмут. Никога не сме споменавали случилото се в планината. Мислех, че то го е излекувало завинаги.
— Изглежда не е — каза меко Джак. — Може наистина да е, както ти каза, поробен. — Той сложи ръка на рамото на Люсиен. — Зная, че го обичаш, Лъки, но трябва да го оставиш да прави каквото иска.
— Не искам да бъде отново наранен.
— Не можеш да попречиш. Той е голям човек, а ти си имаш достатъчно свои грижи. Жена ти например. И метресата ти.
— Да — каза Люсиен и погледна отново към Клара, която тъкмо поемаше с усмивка чаша пунш от също тъй усмихнатия лорд Кърлейн. — Много си прав, Джак.
— Да пием за този чудесен ден, милейди — вдигна тост лорд Кърлейн и докосна ръба на чашата й със своята. — И за една още по-чудесна домакиня.
Клара се засмя и отпи глътка вино, преди да отговори:
— Моля ви, недейте, милорд. Вече много пъти съм ви казвала — настоявам да сте безрезервно честен с мен.
— Наистина не проумявам — каза замислено лордът, — защо тъкмо толкова привлекателни дами така силно се подценяват? Сякаш е някаква магия.
— Възможната причина е, — отговори тя и го хвана под ръка — че ни липсва човек като вас, който да ни прави толкова мили комплименти. Хайде, изведете ме от тази лудница. Направо съм капнала.
Той я поведе към реката.
— Това е ваше право. През целия ден не сте имали нито миг за себе си. Боя се, че това е цената, която всяка домакиня трябва да плати, за да има приемът й успех. А днешният е голям успех, ако още не сте го забелязали. Нито една гръмотевица за целия ден.
— Благодаря на небето — каза Клара. — Толкова ми се искаше всички, които обикновено си остават в града, да се насладят на ден като нашите в провинцията. В Сейнт Дженивиъв родителите ми устройват много често пикници и канят всичко живо от съседните села. Което значи, че се събират всеки път по няколкостотин души, които трябва да бъдат развличани и нахранени.