Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— На колко желания имам право?
— На колкото искаш… колкото повече, толкова по-добре, мили Бастиан. Толкова по-богата и многообразна ще стане Фантазия.
Бастиан беше изненадан и поразен. Но точно защото изведнъж бе изправен пред безброй много възможности, не му дойде наум нито едно желание.
— Нищо не ми хрумва — каза той накрая.
За известно време настъпи мълчание, после той чу сладкопойния глас:
— Лоша работа.
— Защо?
— Защото тогава вече няма да има никаква Фантазия.
Бастиан замълча объркан. Това, че всичко зависеше от него, смущаваше малко чувството му за безгранична свобода.
— Защо е толкова тъмно, Месечке? — попита той.
— В началото винаги е тъмно, мили Бастиан.
— Иска ми се да те видя още веднъж, Месечке, знаеш ли, както в онзи момент, когато ме погледна.
Той отново чу тихия напевен смях.
— Защо се смееш?
— Защото съм радостна.
— За какво?
— Ти току-що каза първото си желание.
— А ти ще го изпълниш ли?
— Да, протегни ръката си!
Той го направи и усети, че тя поставя нещо на дланта му. Беше съвсем мъничко, но тежеше учудващо много. От него лъхаше студ, на пипане беше твърдо и не издаваше признаци на живот.
— Какво е това, Месечке?
— Едно пясъчно зрънце — отговори тя, — това е всичко, което остана от безграничното ми царство. Подарявам ти го.
— Благодаря каза Бастиан удивен. Той наистина не знаеше какво да направи с този дар. Поне да беше нещо живо!
Докато размишляваше какво ли очаква от него Месечка, усети изведнъж, че нещо го погъделичка нежно по ръката. Той се вгледа по-внимателно.
— Месечке, я виж! — прошепна той. — То започва да мъждука и да проблясва. И ето, виждаш ли, от него заигра едно малко пламъче. Та то е като зародиш! Месечке, та това не е пясъчно зърно, а светещо семенце, което започва да кълни!
— Хубаво го направи, мили Бастиан! — чу я той да казва. — Виждаш ли колко лесно ти се удава.
От точицата върху дланта на Бастиан започна да блещука едва доловим лъч светлина, който бързо нарасна и огря в кадифения мрак двете тъй различни детски лица, навели се над това чудо.
Зародишът растеше много бързо, просто се виждаше как се уголемява. Пусна листа и стебла, покараха пъпки, които се разпукаха в прекрасни многобагрени блещукащи и фосфоресциращи цветове. Не мина много време и започнаха да връзват малки плодове. Веднага щом узрееха, те избухваха като миниатюрни ракети и пръскаха наоколо нови семенца, които валяха подобно на дъжд от пъстроцветни искри.
От семенцата поникваха нови растения и те имаха други форми, наподобяваха листа от папрат или малки палми, кълбовидни кактуси, храстчета хвощ или малки чепати дървета. Всяко блещукаше и светеше в различна премяна.
Скоро кадифената тъмнина около Бастиан и Месечка, над и под тях и във всички посоки се изпълни с никнещи и избуяващи растения, от които струеше светлина. Една топка, пламтяща в различни цветове, един нов сияен свят висеше в незнайните простори, растеше ли, растеше, а точно в центъра седяха, хванати за ръце, Бастиан и Месечка и смаяно наблюдаваха това необикновено представление.
Растенията сякаш не се уморяваха да изнамират все по-нови форми и багри. Появяваха се все по-големи пъпки, разпукваха се все по-искрящи цветове. И всичко това ставаше при пълна тишина.
Не след дълго някои растения достигнаха височината на слънчогледи, други бяха станали даже колкото овощни дървета. Имаше ветрила и кичури от дълги смарагдовозелени листа, както и цветове, наподобяващи опашката на паун, от които надзъртаха безброй очи, обагрени с цветовете на дъгата. Други растения приличаха на пагоди с разположени един над друг разтворени чадъри от виолетова коприна. Някои по-дебели дънери имаха формата на плитки и бяха прозрачни, сякаш са направени от розово стъкло, което свети отвътре. Виждаха се и кичести цветове, които наподобяваха гроздове от сини и жълти лампички. На места хиляди малки астри падаха като среброструйни водопади, а камбанки с дълги, кичести като пискюли тичинки образуваха завеси с цвят на старо злато. И тези светещи нощни растения продължаваха да растат, все по-пищно и по-нагъсто и постепенно изтъкаваха приказна плетеница от мека светлина.
— Трябва да й дадеш име! — прошепна Месечка.
Бастиан кимна.
— Перелин, Нощната гора — каза той.
После погледна Детската царица право в очите… и още веднъж се случи онова, което се бе случило, когато се бяха зърнали за пръв път. Той стоеше като омагьосан, гледаше я и не можеше да откъсне очи от нея. Предния път я бе видял прекрасна, но смъртно болна, сега тя беше още по-хубава. Разкъсаната й одежда беше пак като нова. В сияещата белота на коприната и на дългите й коси се отразяваха многоцветните огънчета на меката светлина. Желанието му се бе сбъднало.