Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Миенето се оказа доста болезнено, ала му донесе и известно облекчение. Раната на крака му бе дълбока, но за щастие куршумът не бе засегнал костта. Що се отнася до тази на ръката му, нямаше защо да се кахъри — куршумът бе преминал през нея, слава на Бога, а и в аптечката на Кълъм се намираше кислородна вода. Еди изля малко в грозната дупка и заскърца със зъби от болка, след което отиде още по-далеч и използва дезинфектанта върху крака си и наранения си скалп, преди да е изгубил кураж. Опита се да си спомни дали Фродо и Сам някога се сблъсквали с нещо, доближаващо се дори и в малка степен до кошмара на кислородната вода, ала не можа да се сети. Е, тяхната беше лесна — нали си имаха елфи, които да ги лекуват.
— Мисля, че ми се намира нещо, дето ще ти помогне — каза Кълъм, когато младежът се върна от банята. Домакинът им влезе в съседната стая и се върна с кафяво шишенце. Вътре имаше три хапчета. Изсипа ги в дланта на Еди с думите:
— Това ми остана откакто паднах на леда миналата зима и си натъртих проклетата ключица. Нарича се „перкодан“. Не знам дали не са изветрели, ама…
Еди се оживи.
— Перкодан казваш, а? — рече и хвърли хапчетата в устата си, преди Джон Кълъм да каже нещо друго.
— Не искаш ли малко вода, синко?
— Тцъ — поклати глава младежът, докато дъвчеше лекарството. — Чисто и неразредено най-приятно е за мене.
На масата до камината се виждаше стъклена купа с бейзболни топки и Еди се приближи до тях, за да ги разгледа.
— О, Боже мой! — възкликна. — Имаш автограф от Мел Парнъл! И от Лефти Гроув! Не мога да повярвам!
— Това не е нищо — каза Кълъм, докато взимаше лулата си. — Погледни на горната лавица. — Домакинът им взе пакетче тютюн „Принц Албърт“ от едно чекмедже и започна да пълни лулата си. Докато правеше това, погледна към Роланд и го попита:
— Ти пушиш ли?
Стрелеца кимна и извади лист от джоба на ризата си.
— Може и да свия една.
— О, ще ти намеря нещо по-добро. — Кълъм отново излезе от дневната. Стаята, където отиде, представляваше нещо като кабинет, а по размери бе малко по-голяма от килер. Макар че дикенсовото писалище в центъра и не беше много голямо, домакинът им трябваше да се извърти настрани, за да мине покрай него.
— Мама му стара! — продължаваше да се диви Еди, докато се взираше в бейзболната топка, която Кълъм му беше посочил. — Подписана лично от Бейб6!
— Ам’, че да — кимна мъжът с бархетната риза. — Но не и когато беше от „Янкис“. Не ми трябват топки с автографи от играчи на „Янкис“. Когато ми я надписа, Бейб Рут все още играеше за „Ред Сокс“… — Мъжът замлъкна за момент, след което додаде: — Ето ги, знаех си, че са някъде тук. Може да са поизветрели малко, но по-добре изветряло, отколкото никакво, както обичаше да казва майка ми. Заповядайте, господине. Племенникът ми ги остави. И без това не е достатъчно голям, че да пуши…
Домакинът им подаде на Роланд пакет цигари, от които липсваха не повече от една четвърт. Стрелеца заразглежда пакета, въртейки го в ръката си, а после посочи към логото.
— Виждам картинка на едногьрба камила, но едва ли пише това, нали?
Джон се усмихна и изгледа внимателно Роланд.
— Не съвсем — каза той. — Само „Кемъл“7.
— Аха — рече Стрелеца и се опита да си придаде разбиращ вид. Той взе една от цигарите и взе да изучава филтъра, после постави края с тютюна в устата си.
— Не, не така — обясни му Кълъм. — Обърни я наопаки.
— Право ли казваш?
— Ам’, че да.
— Исусе, Роланд! Той има автограф от Боби Доуър… два от Тед Уилямс… от Джони Пески… от Франк Малзоун…
— Тези имена не ти говорят нищо, нали? — обърна се Джон към Стрелеца.
— Тъй си е — потвърди той. — Моят приятел… благодаря ти, — запали цигарата си от клечката, която Кълъм услужливо му бе предложил. — Моят приятел не е идвал във вашия свят от много отдавна… Мисля, че му липсва.
— Олеле, майчице! — възкликна домакинът им. — Още не мога да го повярвам! Пришълци! Пришълци в моя дом!
— Къде е Дюи Еванс? — попита Еди. — Нямаш топка с автограф от Дюи Еванс.
— Моля? — попита Кълъм. Думата прозвуча като „мооооооля“?
— Може би вече не го наричат така — промърмори Еди почти на себе си. — Дуайт Еванс? Десният защитник?
— О — кимна Джон. — Ами, аз събирам само автографите на най-добрите, нали разбираш?
— Дюи е сред най-добрите, повярвай ми — изтъкна младият стрелец. — Навярно още не е дорасъл до залата на славата на Джон Кълъм, обаче само изчакай няколко години. Изчакай до осемдесет и шеста. И между другото, Джон, като един запален почитател на бейзбола, искам да ти кажа нещичко. Навит ли си?
6
Прозвище на Джордж Хърман Рут (1895–1948), смятан за най-великия бейзболист на всички времена. Играе първия си мач едва на деветнайсет години, откъдето идва и любопитният му прякор. — Б. пр.
7
Camel (англ.) — камила. — Б. пр.